Брак за една година
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брак за една година». Краткое содержание книги:
Глава 28
Кийт Лесли не си легна през цялата нощ. Трябваше да се увери, че конете са готови за предстоящата битка. Провери всички юзди и седла, а два часа преди зазоряване започна да слага предпазните брони. Остави конете на лорд де Уорън и оръженосците му последни. Провери дали седлата са добре стегнати и дали стремената са с нужната дължина.
Това бе доста изтощителна физическа работа и когато привърши, Кийт легна в сламата и затвори очи. Спа почти два часа, но сънят му бе неспокоен и изпълнен с кървави видения.
Внезапно се изправи рязко. Очите му се разшириха от ужас. Сцената, която виждаше, бе ясна и отчетлива. Различаваше всяка ужасяваща подробност. Видя как Томас стана жертва на предателство. Един от хората на де Уорън стовари с пълна сила върху главата му желязната си верига с тежките топки. Кийт гледаше безпомощно как подлецът възседна коня на Томас и го пришпори безмилостно. След малко се озова зад лорд де Уорън. Още веднъж с бавно движение вдигна високо желязната верига.
— Неее! — извика Кийт, ала никой не чу предупреждението му. Отпуснатото тяло на лорд де Уорън се свлече на земята и остана да лежи неподвижно по гръб. Младежът ужасено видя как предателят измъкна меча си и прониза лежащия в безсъзнание мъж. Кийт видя само очите му — пълни с омраза, кръвожадност и тържество. Знаеше, че никога няма да забрави тези очи.
Червенокосият се изправи бавно на крака и започна да повръща в сламата. Мина покрай каруците с продоволствия и спря до група мъже, дошли да вземат свежи коне и да сменят счупените си оръжия. Бяха в приповдигнато настроение. Явно Уилям Дъглас бе преминал на страната на Робърт Брус, а останалите шотландски благородници един по един бяха напуснали бойното поле. Битката при Ървайн се бе превърнала в безспорна победа за англичаните. Кийт Лесли стоеше настрани, безмълвен и отчаян.
Късно следобед на бойното поле останаха само убитите и умиращите. Гъстата мъгла се спусна отново откъм морето, сякаш за да покрие зверствата и жестокостите, извършени през този ден.
Тафи се опасяваше, че ще полудее. Отново и отново премисляше битката, питайки се къде е сгрешил. Премина през вражеските редици много лесно, като нагорещен нож през буца масло. Но когато стигна до другата страна на бойното поле и обърна жребеца си, никъде не видя лорд де Уорън и Томас.
Спря коня и се огледа, но напразно. Животното танцуваше неспокойно, опъвайки юздата и теглейки ездача си към разгара на боя. Нямаше време за паника. В битка лесно можеше да се отделиш от своите, въпреки че на него досега не му се бе случвало. Нямаше представа колко бе продължило всичко. Това, което изглеждаше като миг, понякога бе продължавало с часове.
Постепенно редиците на воюващите оредяха. Земята бе осеяна с трупове. Тафи видя Монтгомъри от едната си страна. Двамата мъже постепенно осъзнаха, че сражението е свършило и те са победили.
— Изглежда си се отделил от нашите? — попита Монтгомъри.
— Още в началото. Томас падна, но отново стана. После и двамата изчезнаха от погледа ми и аз продължих да се бия сам. Нямах друг избор!
— Нали си невредим!
Тафи обаче знаеше, че независимо от всичко бе длъжен да остане от лявата страна на господаря си. Един по един рицарите на де Уорън се събираха, ала никой от тях не бе виждал Линкс. Страхът се надигна в гърдите на Тафи и сграбчи гърлото му с хищните си нокти. Навсякъде се стелеше гъста бяла мъгла.
— Господи, никога няма да го намерим!
Монтгомъри го ръгна с облечената си в ръкавица ръка.
— Без мрачни мисли. Сигурно сега празнува победата заедно с Робърт и губернатора!
Но Тафи знаеше, че лорд де Уорън не би празнувал нищо, докато не преброи хората си, затова препусна е коня си от група на група и отчаяно заразпитва. Накрая откри Брус.
— Ще го намерим, не се тревожи!
Откриха Найджъл Брус в полевия лазарет, където бяха почистили и превързали раната в дясната му ръка, ала никъде нямаше и следа от лорд де Уорън и Томас. Робърт видя, че Тафи е на ръба на пълното отчаяние.
— Не се съмнявам, че Линкс също те търси и не може да те открие в тази мъгла. Върни се в лагера, за да разберат останалите, че си невредим.
До вечерта всички рицари на де Уорън бяха преброени. Много имаха дълбоки рани или счупени кости, за които се погрижиха уелските лечители, ала никой от тях не бе виждал лорд де Уорън от сутринта, когато ги бе повел в атака. Тревогата на Тафи много скоро обхвана и останалите. Бързо организираха спасителни отряди и се заеха с тъжната задача да търсят тялото на водача си.
Кийт Лесли знаеше, че трябва да открие Тафи. Не беше сигурен дали лорд де Уорън и Томас са живи, но бе наясно, че са паднали на бойното поле. Скоро обаче разбра, че никак не е лесно да откриеш един войник сред двадесетхилядна армия и реши да се върне в лагера. Младият Хари Елтам, който бе счупил ключицата си, му каза през зъби, че всеки що-годе здрав войник е излязъл да търси лорд де Уорън.