Брак за една година
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брак за една година». Краткое содержание книги:
Хукна към замъка. Едва не се сблъска с Джори, която тъкмо си слагаше ръкавиците за езда. Синът й бе спрял да плаче и Джейн не можа да сподели с приятелката си ужасът, който тъй внезапно бе сковал душата й. Отклони поканата да пояздят, подаде детето на Грейс Мъри и се отправи към терасата, опасваща Господарската кула.
Невиждащият й поглед се зарея над зелените долини.
— Кийт, кажи ми какво има! — Вятърът отнесе молбата й през вълнистите хълмове, през горите и планините на Шотландия. Джейн се заслуша напрегнато, надявайки се да чуе гласа на брат си. Ала не чу нищо, освен силните удари на собственото си сърце, които отекваха в ушите й. Или това бе тропот на подковани копита?
Младата жена затвори очи и освободи съзнанието си от всяка мисъл. Талисманът отново стана студен като лед.
— Мили Боже, нещо лошо се е случило с Линкс!
Джейн взе голямата платнена торба и ножа и отиде да събира билки. Глогиновият храст бе разцъфтял и тя събра много цветове. Откъсна живовляк, листа от маточина, корени на брош и куп бучиниш. Когато се върна от гората, отиде да посети Магота. Набра и цветчета мак от градината на баба си. После отнесе скъпоценните растения в помещението за варене и започна да приготвя лечебни отвари.
Петдесетте мили между Дъмфрис и Скун обикновено отнемаха на Линкс само няколко дни, ала сега пътуване то приличаше на поклонение. Рицарите и воините бяха твърдо решени да отведат любимия си водач до дома му. Някои дни успяваха да изминат и пет мили, но други едва миля-две.
Линкс де Уорън все още бе жив. Всеки обаче знаеше, че умира. Когато отвореше очи, му даваха вода, лъжица бульон или глътка вино, но той повръщаше всичко. Плътта се стапяше и смелият воин изчезваше сякаш с всеки изминал ден. За десет дни бе измършавял до неузнаваемост, а костите му заплашваха да пробият тънката кожа.
Тафи и Кийт се редуваха да се грижат за господаря си. Кийт бе съзрял Томас да блуждае из бойното поле, без да си спомня нищо от това, което се е случило. По-късно започна да обвинява себе си за нещастието, постигнало господаря му.
На тринадесетия ден след битката, Монтгомъри и хората му навлязоха във владенията на Дъмфрис. В първия миг обитателите на замъка се зарадваха, ала не за дълго — скоро узнаха тъжната новина. Тафи и Кийт изтръпваха от ужас при мисълта за срещата си с Джейн. Може би щеше да е по-добре, ако не й позволят да види Линкс. И двамата отчаяно искаха да й спестят мъката и болката, затова си обещаха тържествено, че ще се грижат за господаря си до последния му дъх.
Марджори де Уорън изтича във вътрешния двор, преди някой да успее да я спре. Когато видя брат си върху сламената носилка, от гърдите й се изтръгна силен вик и тя избухна в плач. Плачът й премина в неистови ридания и Елизабет де Бърг с мъка я отведе.
Изправена на горната тераса, Джейн гледаше как мъжете бавно влизат във вътрешния двор. Бе прекарала последните тридесет и шест часа на това място, чакайки и взирайки се в далечината. Най-после те пристигнаха и очакването свърши. Докато слизаше надолу по стълбите, бе обзета от странно спокойствие. Вдигна ръка в царствен жест, когато брат й и Тафи се опитаха да й препречат пътя.
Джейн погледна Линкс, без да трепне, въпреки че това, което видя, бе много по-ужасно, отколкото бе очаквала. Линкс отвори очи и тя разбра, че има треска. Дари го с най-хубавата си усмивка, а после спокойно и делово се превърна в господарката на Дъмфрис.
— Моля ви, отнесете го в стаите му в Господарската кула! — Обърна се към баща си, който стоеше напълно съсипан от гледката. — Свещеник! Бързо!
Сякаш измина цяла вечност, докато отнесат Линкс в покоите му. Джейн им нареди да го положат върху леглото. Набързо повиканият свещеник отвори молитвеника си и спокойно зачака реда си.
Джейн плъзна ръка в ръката на Линкс и му кимна да започва.
— Побързайте! Отецът въздъхна, прекръсти се и зачете.
Глава 29
Какво, за Бога, правите? — властно попита Джейн.
— Давам последно причастие, милейди.
— Как смеете? — избухна младата жена. — Повиках ви, за да ни венчаете! Побързайте, не виждате ли колко страда?
Свещеникът се смути, но решителният израз на Джейн бе достатъчно красноречив.
— Ние сме се събрали тук пред лицето на Бог, за да свържем този мъж и тази жена в свещените връзки на брака. — Погледна тревожно към лорд де Уорън и припряно продължи: — Ще вземете ли тази жена за своя съпруга? Ще я обичате ли? Ще се грижите ли за нея и в болест, и в здраве? Ще й бъдете ли верен, докато смъртта ви раздели?
Зелените очи на Линкс светнаха и всички присъстващи решиха, че са го видели да кимва.