Брак за една година
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брак за една година». Краткое содержание книги:
Изминаха два безкрайни часа, преди мъжете да започнат да се завръщат. През това време Кийт се погрижи за ранените коне. В тъмнината се чуваха весели възгласи и наздравици за победата, ала лицата на всички хора на де Уорън бяха мрачни, а устните им стиснати.
Кийт видя Тафи, който уморено се плъзна от седлото и се спусна към него.
— Аз го видях да пада… Първо Томас… После лорд де Уорън… Видях какво се случи, видях кой го направи… Това бе един от хората му!
— Ти си бил на бойното поле? — недоверчиво попита Тафи.
— Не, имах видение! — Кийт крещеше, за да накара Тафи да му повярва.
Група уелсци се приближи и се заслуша в историята на червенокосия. Те вярваха във видения и предзнаменования и от собствен опит знаеха, че малцина избрани келти можеха да предвиждат нещата.
— Ще ви заведа при него… Ще го намерим!
— Търсихме го с часове — отчаяно отвърна Тафи. — Тази проклета мъгла е покрила всичко. Ще подновим издирването, когато се вдигне.
— Линкс де Уорън не би се отказал да ме търси, ако знаеше, че съм някъде на бойното поле — обади се Монтгомъри.
Тафи знаеше, че рицарят говори истината, ала толкова се страхуваше, че ще намерят само едно мъртво тяло. Огромна буца бе заседнала на гърлото му и го задавяше. Само ако Томас бе до него!
— Наистина ли знаеш къде е?
— Не, но инстинктът ми никога не ме е подвеждал.
— Кой ще дойде с нас? — извика Тафи.
Никой не се поколеба. След по-малко от час откриха лорд де Уорън сред купчина мъртви тела. Земята под тях бе пропита с кръв. Хората на Линкс се събраха около водача си, молейки се да е още жив.
Тафи пръв го докосна и ужасено отдръпна ръката си — лорд де Уорън бе ледено студен. Разгледаха го внимателно и видяха дълбоката рана в корема. Монтгомъри повдигна леко тялото и откри почервенялата от кръвта на Линкс земя.
— Той е жив… Още диша!
Двадесетината мъже повдигнаха внимателно своя господар и бавно се запътиха към лагера. Тафи ги последва. Носеше големия боен меч на де Уорън в ръка. Положиха го на пода в палатката му. Тафи и Кийт мълчаливо свалиха шлема, металната ризница и кожения жакет.
После отстъпиха настрани, за да могат уелските лечители да огледат раната. Светлокестенявата коса на Линкс, пропита с кръв и пот, бе полепнала по челото и слепоочията му. Видяха, че има огромна цицина на главата, но съсредоточиха вниманието си върху корема. Всеизвестна истина бе, че много повече воини умираха от гноясване и възпаление на раните, отколкото на бойното поле.
Един след друг мъжете клатеха печално глави. Всеки, който поне малко разбираше от рани, знаеше, че тази на лорд де Уорън е смъртоносна. Животът му се крепеше на косъм. Остана им само надеждата да си отиде мирно и спокойно, без да дойде в съзнание.
— Някой трябва да съобщи на Джон де Уорън — обади се Монтгомъри. После осъзна, че той има най-висок ранг и тази тъжна задача се пада на него. Когато пристигна в лагера на губернатора, завари там огромна тълпа. Навярно вече се водеха преговори с шотландските водачи, които се бяха предали след жестоката схватка с англичаните. Монтгомъри си проправи път през множеството към палатката на Джон де Уорън.
Губернаторът вдигна глава.
— Кажи на племенника ми, че вдигаме лагера и се насочваме към Скун. Низините вече са наши!
— Милорд! Линкс падна на бойното поле.
— Това е невъзможно… Ние спечелихме! Те се предадоха!
— Милорд! Раните му са смъртоносни. Страхуваме се за живота му.
— Велики Боже! — Гласът на Джон пресекна. През целия ден бе крещял заповеди и вече бе прегракнал. — Пърси! Ела тук! Трябва ми помощ…
Заобиколен от лечители, изтощеният граф на Съри влезе в палатката на племенника си. Някой отметна одеялото. Когато видяха раната, никой от лечителите не посмя да я докосне. Страхуваха се, че това ще влоши нещата и после ще бъдат обвинени в убийство.
Джон де Уорън, силният главнокомандващ на цялата английска армия, се свлече на колене и зарида.
— Отведете го при жена му и детето му — заповяда той на Монтгомъри. — Може и да не преживее пътуването, но аз съм сигурен, че би искал да си отиде у дома, при тях. — Обърна се към Тафи, който изглеждаше вцепенен от мъка. — Кажи на лейди Джейн, че ще бъда при нея веднага щом мога. Ще призная сина на Линкс, ще го посоча за мой законен наследник и ще му определя настойник.