Брак за една година
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брак за една година». Краткое содержание книги:
Удивително, но той също не осъзна иронията в собствените си мисли.
Джон де Уорън пристигна в Единбург Касъл от Скун изтощен физически и духовно. Все пак изпитваше облекчение, че може да изпрати добрата вест на краля за победата при Ървайн. Но то не можеше да смекчи болката.
Напоследък губернаторът на Шотландия пътуваше с лична стража от дванадесет войника, двама от които бяха оръженосци. Те изпълняваха ролята на лични прислужници и спяха в съседна до неговата стая. Оръженосците веднага запалиха огъня в огнището, приготвиха банята му и поръчаха да донесат поднос с храна, въпреки че през последните дни господарят им нямаше никакъв апетит.
Джон гледаше в танцуващите пламъци. Не забеляза кога Алисия и Фиц влязоха в стаята. Сепна го мъжкият глас.
— Татко, изглеждаш болен.
Джон вдигна глава и се вгледа в натрапника. Внезапно си спомни кой е и къде се намира.
— Сърцето ми е болно. Какъв смисъл има от победата над Шотландия, ако изгубя Линкс де Уорън. Цената е твърде висока.
— Той е умрял на бойното поле, покрит със слава, както всеки благородник и воин би желал да свърши жизнения си път — твърдо рече Фиц.
Джон го изгледа изумено. Фиц говореше така, сякаш Линкс вече бе мъртъв. Вероятно наистина беше…
— Неведоми са пътищата Господни… В последната минута му е дал син и наследник.
— Линкс има син! — промърмори на себе си Алисия, преди да продължи: — Милорд, това дете е копеле. Линкс де Уорън не е женен за слугинята.
Джон се втренчи в Алисия, сякаш за пръв път забелязваше присъствието й.
— Грешиш — тихо рече той. — Линкс си тръгна оттук по Коледа с едничката цел да се ожени за лейди Джейн, така че детето да бъде от законен брак.
— А откъде бихме могли да сме сигурни, че е негово? — грубо попита Фиц.
Джон тъжно го погледна.
— Наистина как един мъж би могъл да бъде сигурен, че синът му е заченат от собственото му семе?
Очите на Фиц се присвиха с омраза. Изпита желание да стисне баща си за гърлото и да го удуши. Единствено присъствието на оръженосците възпря злодейството.
— Веднага щом получа официално съобщение, че племенникът ми е мъртъв, ще призная сина му за наследник на графската титла на Съри и на всичките ми имения.
— Нима Линкс де Уорън е още жив? — невярващо възкликна Алисия.
— Когато го видях за последен път, си помислих, че няма да преживее пътуването до Дъмфрис. Раните му бяха смъртоносни… — Сълзите се стичаха свободно по лицето на Джон де Уорън, който съвсем бе забравил, че не е сам и че има свидетели на скръбта му.
В мига, в който Фиц-Уорън затвори вратата на стаята им, Алисия се нахвърли върху него като разярена вълчица.
— Безполезно копеле! Нима нищо не можеш да свършиш както трябва? Линкс де Уорън е жив!
Опакото на ръката на Фиц-Уорън се стовари с пълна сила върху устата й.
— Това е последният път, когато ме наричаш копеле! — изсъска той и се надвеси зловещо над нея. — Винаги съм получавал само огризките от трапезата на Линкс. Дори и ти си една от тях!
Алисия ужасено осъзна, че е дръпнала погрешна връвчица. Видя зловещите пламъци в очите му и закрещя. Юмрукът му се стовари върху лицето й. Тя се свлече, а главата й се удари в масивната месингова решетка пред огнището. Алисия замлъкна завинаги.
Глава 30
Линкс тихо простена. Легнала до него, Джейн го чу и скочи. Запали свещите. Стъкми огъня. Гърдите й бяха набъбнали от млякото и я боляха. Джейн се изкъпа, нахлузи черния кадифен халат на Линкс и понечи да повика Грейс Мъри, за да донесе сина й. Внезапно обаче й хрумна нещо и тя рязко спря пред вратата. „Майчина кърма! Ще се опитам да го нахраня с млякото си!“ Надеждата избуя в гърдите й. Пристъпи бавно до леглото и предпазливо легна. Обърна главата на Линкс и меко заговори:
— Любов моя, искам да ти дам от моето мляко. Искам да сучеш от гърдата ми.
Линкс я гледаше с немигащите си очи. Джейн се запита дали я разбира. Тогава той заговори:
— За… бебето…
— Не, Линкс, това малко прасенце е достатъчно дебело. То не се нуждае от млякото ми. Искам да го дам на теб… Позволи ми да го направя… Не ми отказвай, Линкс, моля те! Довери ми се. — Зачака тревожно. — Ако не искаш да го направиш заради мен, направи го заради сина си… Той има нужда от баща! — Не можеше да чака повече. Обхвана лицето му с длан и притегли главата му към набъбналите си гърди. Нежно постави зърното в горещата му пресъхнала уста. Затаи дъх, мълчаливо молейки се да приеме това, което му предлагаше. То бе единственото нещо, което й бе останало. Измина цяла вечност. Внезапно почувства как езикът му се обвива около зърното й.