Брак за една година
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брак за една година». Краткое содержание книги:
— А какво те кара да смяташ, че ще има?
— Алисия е с него.
Линкс безрадостно се засмя.
„Този кучи син е проглушил ушите на краля с лъжите си за мен, а ти смяташ, че между нас ще има неприятности заради жена?“
— Успокой се, Джон, Алис Болтън не ме интересува.
Докато Томас палеше свещите в тясната стая, в която се настаниха Линкс и оръженосците му, Монтгомъри запаметяваше съобщението, което трябваше да отнесе на Робърт Брус.
— Предай му го лично и се увери, че е разбрал от кого е. Кажи му, че Джон свиква армиите на тези, които са се заклели във вярност на краля като проверка за лоялността им. Кажи му, че Едуард Плантагенет е готов да конфискува именията му в Есекс.
Линкс се обърна към оръженосеца си.
— Томас, моите рицари вече са разбрали, че кавалеристите на Фиц-Уорън са настанени в бараките. Боят е неизбежен, но им кажи, че не искам да вадят ножове, независимо колко ги предизвикват. О, и наглеждай Кийт Лесли заради мен. Посочи му хората на Фиц-Уорън, за да ги избягва.
— Той носи умна глава на раменете си, милорд. На външен вид може да е още момче, но под тази гъста червена коса се крие разум на мъдрец!
Тафи излезе, за да им донесе храна, и за пръв път прел този ден Линкс остана сам. Закрачи из стаята като звяр в клетка. Мисълта, че Фиц-Уорън е прочел докладите му за съдията Уилям Ормсби и подозренията му относно връзката между шотландската църква и бунтовниците, го вбесяваше. Фиц-Уорън бе способен да продаде тази информация или да я използва за изнудване.
Защо, за Бога, копелето доброволно бе пожелало да препуска до Йорк, и то посред зима? Какво ще спечели Фиц-Уорън, ако го злепостави пред краля? Или го правеше, за да си отмъсти?
Линкс въздъхна с облекчение, когато Робърт Брус се отзова и пристигна с петстотин бойци, като обеща, че към тях ще се присъединят още хиляда от Карик. Вече бе минало полунощ, когато Линкс се изкачи до стаята на Робърт, разположена в една висока кула.
— Смятах да не отговоря на призива, ако не бях получил посланието ти по Монтгомъри.
— Моята лоялност се поставя под съмнение — мрачно кимна Линкс. — Не се учудвам, че някой трови ушите на краля с гнусни лъжи, но съм изненадан, че Едуард им е повярвал!
— Това е моят враг Комин. Кралят е глупак, дето го освободи, защото щял да потуши бунта на Мъри. Докладите на Комин до краля наистина ще го уверяват, че на север всичко е спокойно. Но Комин е в съюз с Мъри и не след дълго ще се присъедини към Уолас. Те само печелят време, докато Едуард отплава за Франция. Тогава адът ще се стовари върху англичаните.
— Това, което казваш, звучи напълно логично. Аз си помислих, че може би братовчед ми Фиц-Уорън се опитва да ни злепостави пред краля.
— Може би и двамата сме прави. Комин е мой враг, а Фиц-Уорън — твой. Рано ли късно ще се наложи да уредим сметките с тях, приятелю.
Линкс отпъди неприятната мисъл. Не искаше да цапа ръцете си с кръвта на братовчед си.
През февруари и март една армия от тридесет хиляди мъже, предвождани от де Уорън, Брус, Пърси, Клифорд и Кресингам, тръгна от Берик и мина през Лодиан, Дъмфрис, Анандейл и Голуей. Не срещнаха никакъв отпор и ковчежникът Кресингам твърдо заяви, че цялото това упражнение е безсмислена загуба на пари от кралската хазна. Той се върна в Берик и изпрати пламенни доклади до Едуард, че всяка съпротива на шотландците е окончателно сломена и вече няма никакви бунтове в низините.
Плантагенет отплава за Франция през април, оставяйки изцяло управлението на Шотландия в ръцете на Джон де Уорън, граф Съри.
Тази година зимата се смени с пролет само за една нощ. Линкс де Уорън и Робърт Брус подушиха пролетния въздух и усетиха опасността, която витаеше в него. Знаеха, че неприятностите са неизбежни, но не подозираха откъде ще дойдат. Дойдоха от съвсем неочаквано място.
Уилям Дъглас, който управляваше гарнизона в Берик и извоюва освобождението си, след като положи клетва за вярност и подчинение на Едуард, се върна в дома си в Ланарк. Той незабавно присъедини силите си към Уилям Уолас и двамата се отправиха с армиите си към Скун, където съдията Ормсби трупаше богатство с изнудване и подкупи. Ормсби избяга, а общите сили на Уолас и Дъглас не срещнаха никаква съпротива. Обикновените хора в Шотландия се радваха, че техният свещен град Скун, където бяха коронясвани кралете им, повече не е в ръцете на омразните англичани.
Джон де Уорън свика спешно генералите си на съвещание, проклинайки Кресингам, задето се бе завърнал в Берик заедно с половината армия.