Окото на голема
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на голема». Краткое содержание книги:
— Не си прави труда да ни запознаваш, Кавка — каза мъжът. Гласът му беше ленив, дълбок и бавен. — Ние тримата сме стари познати.
Старецът изпусна една дълга, тъжна въздишка, която трудно можеше да се разтълкува.
— Така или иначе няма смисъл. Не знам имената на никой от вас.
— Имената никога не са били важни за нас.
Ако джинът беше стъписан, не го показваше.
— Виждам, че си си взел ботушите — рече той.
Тъмните вежди се сключиха.
— Казах ви, че ще си платите за това. Така и ще стане. Ти и момчето.
До този момент Натаниел седеше на бюрото на Кавка, вкаменен от шока. Сега, със съзнателно усилие да демонстрира някакъв авторитет, той се избута напред и се изправи с ръце на хълбоците.
— Ти си арестуван — рече той, гледайки страховито наемника, докато говореше.
Мъжът отвърна на погледа с такава съкрушителна незаинтересованост, че Натаниел почувства как се свива и смалява на мястото си. Вбесен, той прочисти гърлото си.
— Чу ли какво казах?
Ръката на мъжа се раздвижи — толкова бързо, че Натаниел едва успя да го види — и в нея се появи сабя. Сочеше небрежно към Натаниел.
— Къде е оръжието ти, дете?
Натаниел издаде брадичка дръзко и размаха пръст към Бартимеус.
— Там — рече той. — Той е африт под моя команда. Една моя дума и ще те разкъса на парчета.
Джинът изглеждаше малко стъписан.
— Ъ, да — рече съмнително. — Точно така.
Под брадата се разпъна ледена усмивка.
— Това е съществото, което и преди беше с теб. Тогава то не успя да ме убие. Какво те кара да мислиш, че този път ще има по-голям успех?
— Упражненията подобряват уменията — каза джинът.
— Колко вярно. — Още едно светкавично движение, още едно неясно петно — и в другата си ръка държеше метален диск във формата на буквата S. — Упражнявал съм се дълго с това — рече наемникът. — Ще пререже същността ти и после ще се върне обратно в протегнатата ми ръка.
— Дотогава няма да имаш ръка, с която да хващаш — каза Натаниел. — Моят африт наистина е бърз. Като нападаща кобра. Ще те пипне преди това нещо да е излетяло от ръката ти. — Той премести поглед по джина и наемника. Никой от тях не изглеждаше прекалено убеден.
— Никой демон не е бърз като мен — каза наемникът.
— Така ли? — отвърна Натаниел. — Само го пробвай.
Бартимеус бързо вдигна пръст.
— Виж сега…
— Покажи най-добрия си удар.
— Може пък да направя точно това.
— И ще видиш какво ще ти се случи.
— Ей, я се успокойте — рече джинът. — Това мъжкарско позиране е много хубаво, но моля ви, не ме намесвайте. Защо вие двамата не направите една канадска борба, да си премерите бицепсите или нещо друго? Освободете напрежението по този начин.
Натаниел го пренебрегна.
— Бартимеус — започна той, — нареждам ти…
В този момент се случи нещо неочаквано. Кавка се изправи.
— Стой, където си! — Очите на наемника се завъртяха, върхът на сабята се премести. Кавка не изглеждаше да го е чул. Той се заклати леко на мястото си, после се помъкна напред, далеч от дивана, през отрупания с хартия под. Краката му предизвикваха леки хрущящи звуци, докато стъпваше по пергаментите. След няколко стъпала той стигна до масата. Една тънка като кокал ръка се стрелна и сграбчи ръкописа на голема от хлабавия захват на Натаниел. Той се отдръпна, притискайки го към гърдите си.
Наемникът замахна така, сякаш щеше да хвърли диска, но се спря.
— Остави го, Кавка! — изръмжа той. — Помисли за семейството си — помисли за Миа.
Очите на Кавка бяха затворени; отново се люлееше. Той вдигна лице към тавана.
— Миа? Тя е изгубена за мен.
— Завърши документа тази нощ и ще я видиш утре, кълна се!
Очите се отвориха. Бяха мътни, но блестяха.
— Какво значение има? Ще съм мъртъв до изгрева. Силата на живота ми вече е изцедена.
На лицето на наемника се изписа раздразнение. Не беше от типа хора, на които им харесваше да преговарят.
— Моят работодател ме уверява, че те са добре и в безопасност — каза той. — Можем да ги измъкнем от затвора тази нощ и до сутринта да ги докараме в Прага. Помисли добре — искаш ли цялата тази работа да замине на вятъра?
Натаниел погледна джина. Той бавно си сменяше мястото. Не изглеждаше наемникът да е забелязал. Натаниел се покашля и се опита да го разсее допълнително.