Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
Райко се изпоти. Това не беше първият опит за самоубийство, в който се бе забъркала. Имаше десетки през нейния четиридесет и пет годишен живот като чираче, куртизанка и мама-сан — беше се родила във Върбовия свят, майка й беше опитна куртизанка втора категория. Много от самоубийствата бяха успешни, само няколко с нож, повечето с отрова или удавяне, имаше и двойки самоубийци, между любовници, като мъжа — винаги поради бедност, дори и сред самураите. Но самоубийството на Хана бе най-отвратителното.
Когато тя се втурна в стаята, Райко завари момичето да агонизира, хлипащо и безпомощно, шията му бе нарязана няколко пъти, но без прерязана артерия или вена, само трахеята бе засегната. Мехури въздух бълбукаха от разреза, който кървеше лошо, но не чак толкова. Тя се бе свила на футоните с ножа до себе си, но ръката й не можеше да го сграбчи и всеки път, щом се опиташе да го вдигне, той се изплъзваше от пръстите й; през цялото време хлипаше, душеше се и й се повдигаше, молеше за прошка и викаше: „Помощ… Помощ… Помощ…“
— Тя нямаше желание да живее, Фурансу-сан — каза тъжно Райко. — Виждала съм множество и зная. Ако бе оживяла, щеше да опита отново и отново, непрестанно. На този свят, във всеки случай в нашия, настъпва време, когато е по-добре и по-разумно да си идеш. Ние избавяме животните от страдания — правилно е да дадеш същото облекчение и на човек. И така, ние й помогнахме. Успокоихме я, измихме я и я сложихме да седне, остана й време да каже Наму Амида Буцу, тогава аз поставих ножа до гърлото й и Хана кротко се наниза на него. Ето така умря.
— Ти… ти си я… убила… отчасти… — отчасти си я убила?
— Това бе мое задължение като нейна мама-сан — отвърна простичко Райко. Отново се поколеба, въздъхна. „Няма нужда от повече сълзи. Толкова сълзи съм проляла преди време, не са ми останали вече. Колко пъти на нейните години мразех живота си и начина, по който си изкарвах ориза, не обмислях ли и аз същото избавление, веднъж дори си срязах вените, но моята мама-сан ме подкрепи и спаси, а щом се оправих, ме наби безмилостно. Но тя беше права, моята мама-сан, както и аз бях права. Тя знаеше, че при мен нещата не бяха сериозни, както при Хана. Сега дори не мога да си спомня лицето на момчето, с което тя ми бе забранила да се срещам, спомням си само, че беше поет.“
— Преди да умре, Хана ме помоли да я извиня отново пред теб. Да помоля за твоята прошка.
— Ти… нима ти… да простя… да простя?
„Какъв странен въпрос“ — помисли си Райко стреснато.
— Тази Хана беше последното годишно черешово цветче, отнесено от вятъра, няма какво да се прощава. Само едно венчелистче от Върбовия свят. Тя съществуваше, но вече я няма. Разбираш ли?
Смутен, Андре кимна, не схващаше всички думи, но разбираше какво бе сторила и защо. Мразеше я и я благославяше, чувстваше се облекчен и тъжен, гибелен и изпълнен с надежда.
— Трима мъже… тримата мъже преди мен. Кои са?
— Не зная нищо, толкова съжалявам, освен че са японци. Наистина — каза му тя с ясен поглед, имената им бяха скътани в най-тайното кътче на сърцето й, за да ги използва, ако стане необходимо, за или против Бакуфу. — За тези — тя разтвори ръка. Перлите съблазнително блестяха на светлината от петролната лампа. — Нека се уговорим така: ще ти дам една трета от продажната цена плюс цялото лекарство и всичко необходимо. Една трета ще бъде… — Тя млъкна, тъй като приятелят от Пияния град изведнъж й се изясни кой е.
„Лекарството е за жената, която ще се омъжва за тай-пана — каза си тя възбудено. — Нали тя си бе загубила някакво украшение вчера, аз не обърнах внимание. Сигурно е тя, перлите го потвърждават… А ако е тя, ийе, абортът й е без неговото одобрение и знание, инак Джейми-сан щеше да е посредник, а не Фурансу-сан.“
— Една трета ще е справедливо — каза тя и й се искаше да добави самодоволно: „за младата жена гай-джин, която ще се омъжва за тай-пана“, но забеляза как Фурансу-сан се е загледал навъсено в чашата си и реши, че още няма нужда да разкрива, че се е досетила за кого е лекарството.
„Ийе, тази вечер е страшно изгодна — помисли си тя ликуваща. — Новината за тайния аборт на такава важна дама трябва да се погребе или каже; можеше да се окаже изключително ценна за самата дама, преди или след сватбата, или пък за тай-пана, който бе толкова богат, колкото Адачи от Мито, преди или след сватбата му, или дори за някои от многобройните му врагове.
После: чрез Хирага здраво вкопчи този Тайра за нефритената порта на Фуджико, какво в това момиче привлича кръглооките? И накрая, но не на последно място, разкритието на Фурансу-сан, моят скъпоценен съгледвач гай-джин бе подарък за мен.“