И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
Блогърът пак започна да се държи предизвикателно. На Шефър му се дощя да го удари пак. Така и направи — бързо и силно.
— Тони се опитваше да намери Божия път. На няколко пъти се отклони. А ти го обрисува като чудовище. Дори не му даде шанс да обясни. Бог му помагаше да намери пътя.
— Е, Бог не се справяше много добре. И ако…
Юмрукът се стрелна отново.
— Джим, не спори с него! Моля те!
Чилтън сведе глава. Най-сетне изглеждаше отчаян, тъжен и уплашен.
Шефър се наслади на жалкия му вид.
— Прочети изявлението.
— Добре. Както кажеш. Ще го прочета. Но семейството ми… моля те. — Изписаната по лицето на Чилтън мъка опияняваше Грег като неземна амброзия.
— Имаш думата ми — обещанието прозвуча искрено, макар да си помисли, че Патриша ще го надживее само с две секунди. Хуманен акт в крайна сметка — съпругата не би желала да живее без него. Освен това беше свидетел.
Що се отнася до децата — нямаше намерение да ги убива. Първо, щяха да се приберат чак след час, а той отдавна щеше да си е тръгнал. Второ, искаше да предизвика съчувствието на обществото, а убийството на деца едва ли ще пробуди такива чувства.
Залепи лист хартия под камерата — изявлението, което написа сутринта. Редактира неколкократно покъртителното слово, за да не се досети никой кой стои зад престъплението.
Чилтън прочисти гърло и погледна надолу. Зачете:
— Подготвил съм обръщение… — гласът му секна.
Чудесно! Шефър не спря записа.
Блогърът започна отначало:
— Подготвил съм обръщение към всички, които четат блога ми „Чилтън Рипорт“. Най-ценното в този свят е неопетненото име, а аз цял живот безсмислено и ненужно накърнявах авторитета на много изтъкнати и достойни граждани.
Чилтън се справяше чудесно.
— Лесно е човек да си купи евтин компютър и софтуер, да си направи блог и хоп! — вече има къде да споделя лични мнения — при това да ги споделя с милиони хора по света. Чувството за власт опиянява. Но тази власт не е честно извоювана. Тя е открадната. Давах гласност на много слухове. Слуховете се разпространяваха и се превръщаха в истини дори когато бяха лъжа отначало докрай. Съсипах не един живот… Блогът ми опетни името на един младеж — Травис Бригам. Опетни го непоправимо. Не заслужавам да живея. Той отмъсти на онези, които го нападаха, на приятелите ми… сега отмъщава на мен. Аз съм отговорен за съсипания му живот.
По лицето на Чилтън се стичаха сълзи. Какво блаженство! Шефър беше на седмото небе.
— Поемам отговорността за накърнената репутация на Травис Бригам… и на всички други, които нехайно съм петнил. Присъдата, която Травис изпълнява, е предупреждение към всички — истината е свещена. Слуховете не са истина… А сега, сбогом.
Чилтън пое дълбоко дъх и погледна към жена си.
Шефър се почувства удовлетворен. Блогърът изпълни добре задачата. Шефър спря камерата и погледна през обектива. Само Чилтън беше на фокус. Не искаше да снима смъртта на съпругата му. Дръпна триножника назад, за да се вижда цялото тяло на блогъра. Ще стреля само веднъж — в сърцето — и ще заснеме агонията. После ще пусне записа в социалните сайтове и в други блогове. За две минути видеото щеше да се появи в „Ютуб“. Ще го изгледат няколко милиона, преди компанията да го махне. Пиратският софтуер за сваляне на клипове обаче дотогава ще се е задействал и из цял свят като ракови клетки ще плъзнат копия.
— Ще те заловят — измърмори Чилтън.
— Няма да търсят мен. А Травис Бригам. И, честно казано, едва ли ще се стараят много-много. Имаш доста врагове, Чилтън.
Шефър вдигна пистолета.
— Не! — изкрещя отчаяно Патриша. Той устоя на изкушението да я застреля първа.
Насочи дулото към мишената и забеляза подигравателните искри в очите на Джеймс Чилтън.
Шефър натисна бутона за запис и се накани да стреля.
— Спри! Не мърдай!
Гласът долетя откъм отворената врата на кабинета.
— Хвърли оръжието! Незабавно!
Шефър се взря в стройния полицай с бяла риза и навити ръкави. Смуглият младеж го държеше на мушка.
Не! Как го бяха открили?
Грег не отмести пистолета, насочен към гърдите на блогъра.
— Ти го хвърли! — извика на полицая.
— Свали оръжието — спокойно нареди полицаят. — Последно предупреждение.
— Ако ме застреляш. Ще… — изръмжа Шефър.
Припламна жълта искра, нещо блъсна главата му и вселената почерня.