Джентълмени и играчи
- Автор: Харрис Джоанн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Джентълмени и играчи». Краткое содержание книги:
— Леон!
Пак нищо. Леон беше като зазидан за парапета. От мегафона се надигна гигантски размазан рев, който ни връхлетя като воденични камъни.
— Хей, вие! Не мърдайте! Останете на местата си!
Подадох глава над парапета — знаех, че отдолу се вижда само една черна издатина сред многото други. От наблюдателния си пост виждах четвъртитата фигура на Пат Бишъп, дългите неонови светлини на пожарната, тъмните пеперудени сенки на мъжете около нея.
Лицето на Леон беше безизразно — гъба в тъмното.
— Малко мръсно копеле.
— Хайде, човече — казах аз. — Още имаме време.
— За какво? За едно бързо чукане?
— Леон, стига. Не е това, което си мислиш.
— Наистина ли? — Той се разсмя.
— Моля те, Леон. Знам откъде да излезем. Но трябва да побързаме. Баща ми вече върви насам и…
Мълчание, дълго като смърт.
Под нас — гласове, примесени и смътни като дим от клада. Над нас — Камбанарията с издадения си балкон. Пред нас — кладенецът, разделящ Камбанарията от покрива на параклиса, воняща дупка, подобна на сифон, заобиколена от гнезда на гълъби и улуци, които се спускаха полегато до тясното гърло между сградите.
— Баща ти ли? — попита Леон.
Тогава от покрива зад нас се чу шум. Обърнах се и видях човек на перваза, който препречваше пътя ни. Между нас се простираха петдесет фута покрив и макар че первазът беше широк, човекът се олюляваше, сякаш вървеше по въже, притискаше ръце към гърдите си и със съсредоточено лице пристъпяше към нас, за да ни стигне.
— Стойте там — каза той. — Идвам да ви помогна.
Беше Джон Снайд.
Не можеше да види лицата ни. И двамата бяхме в сянка. Два призрака на покрива — можехме да се измъкнем, знаех го. Кладенецът, който отделяше параклиса от Камбанарията, беше дълбок, но гърлото му бе тясно — пет фута в най-широката си част. Аз редовно го прескачах и знаех, че дори на тъмно рискът е малък. Баща ми никога не би дръзнал да ни последва. Можехме да се изкатерим по покрива, да минем по перваза на Камбанарията и да скочим на балкона, точно както направих и предишния път. Знаех, че там има сто места, на които можем да се скрием.
Не мислех какво ще стане по-нататък. Отново си представих, че двамата сме Буч и Сънданс, застинали в рамките на настоящето, герои завинаги. Трябваше само да скочим.
Мисля, че се поколебах. Искам да вярвам, че действията ми поне донякъде са били обусловени от разумна мисъл, а не от слепия инстинкт на бягащо животно. Но след това в спомените ми има вакуум. Може би в този момент престанах да сънувам: може би през този миг изхабих всичките сънища, отредени ми до края на живота — никога повече сънища.
Тогава обаче приличаше повече на пробуждане. Пробуждане след години сън. Мислите се щураха в главата ми като метеори в лятно небе.
Леон, засмян, допрял устни до косата ми.
Леон и аз на косачката.
Леон и Франческа, която никога не бе обичал.
„Сейнт Осуалдс“ и близостта — осезаемата близост — до победата в играта.
Времето спря. Увиснах в пространството като кръст от звезди. От едната ми страна — Леон. От другата — баща ми. Както казах, мисля, че се поколебах.
После погледнах Леон.
Леон ме погледна в отговор.
Скочихме.
Царица
1
Мъжка гимназия „Сейнт Осуалдс“
Помнете, помнете ноември, ден пети, измяна, барут и погром…
Ето я най-после в целия си зловещ блясък. Анархията. Тя връхлетя „Сейнт Осуалдс“ като чума: изчезнали ученици, осуетени часове, отсъстващи учители. Дивайн беше отстранен до приключване на разследването (в резултат на това аз се върнах в кабинета си, но едва ли съм преживявал по-безрадостна победа), също и Грахфогел, и Лайт. Още учители се разпитват, сред тях Роби Роуч, който сочи виновници наляво и надясно с надеждата да отклони подозрението от себе си.
Боб Стрейндж ми даде да разбера, че собственото ми присъствие тук е само извънредна мярка. Според Алън-Джоунс, чиято майка е в Управителния съвет, на последното заседание бъдещето ми е било обсъждано надълго и нашироко и доктор Пули, чийто син съм „нападнал“, е настоявал за незабавното ми отстраняване. В светлината на последните събития (повечето от които станаха в отсъствието на Бишъп) нямаше кой да се застъпи за мен, а Боб даде да се разбере, че само извънредните обстоятелства в училище отлагат тази напълно легитимна мярка.