Джентълмени и играчи
- Автор: Харрис Джоанн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Джентълмени и играчи». Краткое содержание книги:
Разбира се, накарах Алън-Джоунс да се закълне, че ще запази наученото в тайна, което означава, че досега вестта трябва да е обиколила цялото училище.
Само като си помисля, че преди няколко седмици най-голямата ни тревога беше училищната инспекция. Сега имаме училищна криза. Полицаите са още тук и като че ли нямат намерение да си тръгват. Ние преподаваме в изолация. Никой не вдига телефоните. Кошчетата за боклук стоят пълни, подовете — нелъснати. Шатълуърт, новият портиер, отказва да работи, докато училището не му предостави алтернативно място за живеене. Бишъп, който се занимава с тези неща, вече не е в състояние да го прави.
Колкото до момчетата, те също предчувстват неминуема катастрофа. Сътклиф пристигна с фишеци в джоба и предизвика очаквания хаос. В света отвън се изказват съмнения относно способността ни да оцелеем. Едно училище е само толкова добро, колкото показват последните му резултати и ако не успеем да завършим този катастрофален триместър, аз не храня големи надежди за тазгодишните успехи и дипломи.
Моят клас по латински може би ще успее да се справи, като се има предвид, че още миналата година приключихме задължителния учебен план. Но този триместър германците пострадаха жестоко, както и французите, при които сега отсъстват двама учители — Тапи отказва да се върне, докато случаят й не се разгледа, а Пеърман все още е в отпуск по семейни причини — и няма голяма вероятност да наваксат пропуснатия материал. Другите катедри имат същите проблеми: по някои предмети цели класове не са предали курсовите си работи и няма кой да се заеме с това. Директорът прекарва повечето време в кабинета си. Боб Стрейндж е поел задълженията на Бишъп, но без особен успех.
За щастие, Марлийн е още тук и държи нещата в свои ръце. Сега не изглежда толкова ослепителна, по-скоро делова, косата й е прибрана назад на грижлив кок и открива продълговатото й лице. Тя вече няма време за клюки, през по-голямата част от деня приема жалби на родители и отговаря на въпроси на репортери, които искат да знаят как върви полицейското разследване.
Както винаги, Марлийн се справя добре — разбира се, тя е по-силна от повечето хора. Нищо не може да я извади от равновесие. Когато синът й почина, предизвиквайки криза в семейството, която така и не беше преодоляна, ние дадохме на Марлийн работа и призвание, а оттогава тя дава на „Сейнт Осуалдс“ цялата си безрезервна преданост.
Отчасти това се дължи на Бишъп, което обяснява предаността й към него, както и факта, че от всички възможни места Марлийн избра да работи точно тук. Едва ли й е било лесно. Но тя никога не прояви слабост. За петнайсет години не е отсъствала и един ден. Заради Пат. Пат, който я извади от кризата.
Сега той е в болница, казва Марлийн: снощи получил някакъв пристъп, може би в резултат на стреса. Сам отишъл с колата до Бърза помощ, припаднал в чакалнята и го настанили в сърдечното отделение за изследвания.
— Поне е в добри ръце — каза тя. — Да бяхте го видели снощи… — Марлийн млъкна, загледа се в далечината и аз с тревога осъзнах, че едва сдържа сълзите си. — Трябваше да остана — каза тя. — Но той не ми позволи.
— Да. Хм.
Обърнах глава смутен. Разбира се, от години беше обществена тайна, че Пат не поддържа строго професионални отношения със секретарката си. Повечето от нас не обръщаха внимание на това. Марлийн обаче винаги се стремеше да поддържа фасадата на приличието, може би защото смята, че един скандал би могъл да навреди на Пат. Фактът, че в момента намекваше за това — дори отдалеч — ми подсказа съвсем ясно колко зле стоят нещата.
В училище като „Сейнт Осуалдс“ всички промени имат значение и аз изпитах внезапна тъга за онези от нас, които са още тук, старата гвардия, която храбро стои на поста си, докато бъдещето безмилостно ни мачка.
— Ако Пат си тръгне, аз няма да остана — каза Марлийн, като завъртя изумрудения пръстен около пръста си. — Ще започна работа в адвокатска кантора или нещо такова. Ако не, ще се пенсионирам, и без това догодина ставам на шейсет…
Това също беше новина. Марлийн беше на четирийсет и една, откакто я помнех.
— Аз също се замислям за пенсиониране — признах аз. — В края на годината ще стана центурион. — Разбира се, ако старият Стрейндж дотогава не ме изхвърли.
— Какво? Квазимодо ще напусне Камбанарията?
— Мина ми през ума. — През последните няколко седмици това се случи неведнъж. — Днес е рожденият ми ден — казах й аз. — Можете ли да повярвате? Шейсет и пет години.