Няма време за сбогом
- Автор: Баркли Линвуд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Няма време за сбогом». Краткое содержание книги:
— Джереми — викнах аз. — Чуй ме. Майка ти каза ли ти какво се случи в дома ви? Обясни ли ти защо трябва да излезете толкова бързо?
— Не го слушай — изкрещя Инид. — Застреляй го.
— Какви ги говориш? — попита Джереми.
— Тя простреля един човек в дома ви. Името му е Винс Флеминг. Вече би трябвало да е в болницата и да разказва всичко на полицаите. Винс и аз отидохме в Йънгстаун снощи. Досетих се каква е работата и се обадих на ченгетата. Не знам как сте смятали да го направите. Предполагам, че сте искали да изглежда така, сякаш Синтия е полудяла и дори има нещо общо със смъртта на брат си и майка си, а после е дошла тук и се е самоубила. Така ли е? — Зачаках отговор, но когато никой не се обади, продължих: — Но тайната ви е разкрита, Джереми. Този път номерът няма да мине.
— Той не знае какво говори — отсече Инид. — Застреляй го. Направи каквото ти казва майка ти.
— Мамо — промълви Джереми. — Не знам… Не съм убивал никого досега.
— Много важно! Сега ще убиеш тези двете.
Видях тила на Инид и как сочи към тойотата на Синтия.
— Да, но трябва само да бутна колата долу. А това е съвсем друго нещо.
Клейтън отвори вратата на хондата и бавно се надигна. Виждах обувките и глезените му под колата, докато се мъчеше да стане. От панталоните му паднаха парчета от счупеното предно стъкло.
— Върни се в колата, татко — рече Джереми.
— Какво? — попита Инид. — Той е тук? — Тя го видя в огледалото за обратно виждане. — За бога! Стар глупак! Кой те пусна от болницата?
Клейтън бавно затътри крака към шевролета. Стигна до колата, подпря се на багажника и си пое дъх. Имаше такъв вид, сякаш всеки момент щеше да припадне.
— Не го прави, Инид — изхриптя той.
— Татко? — чу се гласът на Синтия.
— Здравей, миличка. — Клейтън се помъчи да се усмихне. — Нямам думи да ти опиша колко много съжалявам за всичко.
— Татко? — недоверчиво повтори тя.
Не виждах лицето й, но си представях колко е шокирана.
Джереми и Инид очевидно бяха съумели някак да отвлекат Синтия и Грейс и да ги убедят да се качат над каменната кариера, но не си бяха направили труда да им обяснят как стоят нещата.
— Синко — обърна, се Клейтън към Джереми. — Трябва да сложиш край на това. Майка ти греши, че те е въвлякла в тази история и те кара да правиш лоши неща. Погледни Синтия. Тя е твоя сестра. А малкото момиченце ти е племенница. Ако помогнеш на майка си да извърши каквото е намислила, няма да си по-свестен от мен.
— Татко. — Джереми все още клечеше пред предната броня на шевролета. — Защо завещаваш всичко на нея? Ти дори не я познаваш. Как може да си толкова подъл към мен и мама?
Клейтън въздъхна.
— Не става въпрос само за вас двамата.
— Джереми! — извиках аз. — Хвърли оръжието! Откажи се! — Стисках в двете си ръце пистолета на Винс и лежах в тревите. Нямах представа как се борави с оръжия, но знаех, че трябва да го държа здраво.
Той се изправи и стреля. Вдясно от мен се разпръснаха камъчета и аз инстинктивно се претърколих наляво.
Синтия изпищя.
Чух бързо движещи се стъпки по чакъла. Джереми се приближаваше към мен. Спрях, прицелих се и стрелях, но не улучих и преди да успея да произведа друг изстрел, той ритна дясната ми ръка.
Изпуснах пистолета, който изхвърча някъде в тревата.
Следващият ритник ме уцели в ребрата. Прониза ме силна болка. Джереми отново заби крак в мен и се претърколих по гръб. По лицето ми полепнаха стръкчета трева и прах.
Ала това не му беше достатъчно. Последва още един ритник, който изкара въздуха от гърдите ми.
Той се наведе над мен и ме погледна презрително.
— Застреляй го! — изкрещя Инид. — Ако не искаш, дай ми пистолета и аз ще го направя.
Джереми държеше пистолета, но не стреляше. Лесно можеше да ми пръсне черепа, но му липсваше решителност.
Успях да си поема дъх и пак да започна да дишам нормално, но изпитвах силна болка. Бях убеден, че имам едно-две счупени ребра.
Клейтън, който все още се подпираше на багажника, ме погледна. Очите му бяха изпълнени с тъга. Прочетох мислите му. Изглежда искаше да каже: „Опитахме се. Направихме всичко възможно. Имахме добри намерения“.
Да, и пътят към ада е застлан с добри намерения.
Обърнах се по корем и бавно се изправих на колене. Джереми намери пистолета ми в тревата, взе го и го затъкна отзад в колана на панталоните си.