Скритият оазис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-106-1
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скритият оазис». Краткое содержание книги:
Египет, 2153 г. преди Христа
Осем свещеници се отправят през Западната пустиня под прикритието на нощта. Носят със себе си загадъчен предмет, увит в плат. След четири седмици, вече достигнали целта си, те хладнокръвно си прерязват гърлата.
Албания, 1986 г.
Един самолет излита от отдалечено летище и се отправя към Судан. На борда му е качен товар, който завинаги ще промени Близкия изток. Някъде над пустинята Сахара самолетът изчезва…
Западната пустиня, в наши дни
Група бедуини откриват мумифициран труп, заровен наполовина в дюните. В чантата до него има лента от фотоапарат и миниатюрен глинен обелиск, изписан с любопитни йероглифи…
Една удавена от вековете легенда.
Ужасяваща мистерия.
Буреносно състезание с времето.
Фадауи, изглежда, слушаше само наполовина — погледът му бе прикован в гърдите й, в добре очертаните под възтесничката блуза зърна.
— Възхитително — промълви той, очите му шареха между бедрата й и русите й коси. — Просто не мога да си спомня кога за последен път съм бил в компанията на толкова привлекателна млада дама. Всъщност това най-много ми липсваше в затвора — радостта от компанията на дами, тяхното приятелство, смехът и красотата им. А толкова обичам женската красота. Единственият допир до нея зад решетките беше една картичка с гола танцьорка в гробницата на Нахт, която някой ми беше изпратил, но мога да ви уверя — това беше жалък сурогат на истинската наслада.
Погледна за миг Флин с нещо лукаво в погледа, като ловец, който примамва животното в клопка; радваше се на предстоящото страдание на жертвата си.
— Да, да, много време изтече, откакто не съм виждал истинска жена гола — продължи той и прокара език по горната си устна. — Бедра, гърди, интимни…
— Стига! — спря го Флин. — Чуваш ли? Стига толкова. Не знам каква игра си намислил да играеш, но ние няма да слушаме как…
— Ти я харесваш, така ли е?
— Какво?
— Харесваш я.
Фадауи се хилеше, очите му святкаха още по-лукаво.
— Наистина я харесваш.
— Нямам престава за какво говориш.
— Имаш чувства към нея, привлича те. Ти…
— Спри!
Флин сграбчи ръката на Фрея по-грубо, отколкото възнамеряваше, и я задърпа към джипа. Фадауи извика след тях:
— Ще ви кажа, каквото ви интересува. За оазиса. Какво съм открил. Ще ви разкажа всичко.
Флин спря и се обърна, без да пуска ръката на Фрея.
— Къде се намира, какво представлява, всичко — обеща египтянинът. — Само че първо… — Направи пауза, замълча злобно и хлопна капана. — Искам да я видя гола.
Зениците на Флин се разшириха от гняв и отвращение и той отвори уста, готов да го наругае. Но в следващия миг Фрея отскубна ръка от хватката му и заяви:
— Добре.
Флин я погледна ужасено.
— Не! В никакъв случай!
— Тук или в къщата? — попита тя Фадауи, без да обръща внимание на Флин.
— Фрея, не мога да ти позволя…
— Тук или вътре? — повтори тя.
Флин отново сграбчи ръката й.
— Няма да…
— Да не си посмял да ми нареждаш какво може и какво не може да правя — сопна се тя, отскубна се и му се озъби. — Ясно ли ти е? Това няма нищо общо с тебе!
— Има абсолютно всичко общо! Ако не бях ти казал аз, никога нямаше да чуеш за този идиотски оазис. Няма да ти позволя да проституираш с някакъв извратен дъртак заради нещо, което Моли и аз…
— Това няма нищо общо с тебе, с Моли и с оазиса! — Лицето й пламна. — Правя го заради Алекс. Заради сестра ми. Заради мъртвата ми, убита сестра. Правя го заради нея, защото тя искаше да знае.
— Ако сериозно мислиш, че…
— Не е твоя работа какво мисля! Това е между мене и Алекс, и толкова!
— Господи, Фрея, това е последното, което Алекс би…
— Не искам да говоря повече с теб — изкрещя тя, обърна се към Фадауи и махна един кичур от очите си. — Та къде значи да се съблека?
Египтянинът се хилеше, зарадван от притеснението на Флин.
— О, в къщата. — И засмяно махна с ръка. — Да, вътре определено е най-добре. По-далече от любопитни погледи. Отиваме ли?
— Няма да ти позволя да го направиш! — вбесено извика Флин.
Фрея не му обърна внимание, кимна на Фадауи и тръгна по чакъла.
— Няма да позволя! — повтори Флин и размаха заплашително пръст. — Чуваш ли? Майната им и на самолета, и на оазиса. Забранявам ти!
Тя продължи към къщата, Фадауи отвори входната врата и й даде път да влезе.
— Може и да се позабавим малко — обърна се към Флин с триумфална усмивка, — така че можеш спокойно да се разходиш из имението, да опиташ някой банан. Все пак ще те помоля да уважиш уединението ни и да не надничаш през прозорците.
И все така триумфално захилен и зарадван от гнева на Флин, му намигна, помаха му, влезе в къщата и тресна вратата зад гърба си.
Убиването беше престанало да ги радва. До това заключение стигнаха близнаците, докато удряха топките по голямата билярдна маса на Гиргис и чакаха да им съобщят къде и кога ще са нужни отново. Дори мъченията вече не им носеха удовлетворението, което изпитваха по-рано. Като футболисти, спечелили всички възможни награди, преодолели всички висоти, те вече бяха загубили хъса си. И двамата бяха съгласни, че нещата вече са станали малко досадни.