Скритият оазис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-106-1
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скритият оазис». Краткое содержание книги:
Египет, 2153 г. преди Христа
Осем свещеници се отправят през Западната пустиня под прикритието на нощта. Носят със себе си загадъчен предмет, увит в плат. След четири седмици, вече достигнали целта си, те хладнокръвно си прерязват гърлата.
Албания, 1986 г.
Един самолет излита от отдалечено летище и се отправя към Судан. На борда му е качен товар, който завинаги ще промени Близкия изток. Някъде над пустинята Сахара самолетът изчезва…
Западната пустиня, в наши дни
Група бедуини откриват мумифициран труп, заровен наполовина в дюните. В чантата до него има лента от фотоапарат и миниатюрен глинен обелиск, изписан с любопитни йероглифи…
Една удавена от вековете легенда.
Ужасяваща мистерия.
Буреносно състезание с времето.
— Семейството на Хасан някога било собственик на най-крупната в Египет фирма за износ на банани — обясни Флин, докато с друсане се придвижваха напред; тъмнината се отдръпваше пред фаровете на джипа. — Продали я преди десетилетия за абсолютно колосална сума, затова той винаги беше в състояние да финансира разкопките си. От каквото и да се е лишил, Хасан поне никога няма да остане гладен.
Продължиха да се друсат напред, а магистралата зад гърба им се загуби в облак прах; нощни пеперуди и други насекоми се удряха в предното стъкло и го зацапваха. След около километър банановите насаждения бяха изместени от дървета манго, които, от своя страна, изведнъж свършиха пред нисък плет, зад който се простираше невероятно подредена, почистена и поддържана морава, водеща към обширна варосана къща с прозорци с кепенци. На покрива имаше ветропоказател. Флин подкара по пътя около моравата, излезе на паркинга пред сградата и изгаси двигателя. Само в една от стаите на долния етаж светеше, тънките лъчи се процеждаха през дъсчиците на кепенците.
За малко той остана неподвижен, само пръстите му барабаняха по волана, като че ли не му се искаше да напусне сигурността на черокито. Всичко беше тихо, като се изключи цвърченето на щурците и шумът от охлаждащия се метал. Накрая той отвори вратата, извъртя се навън и обувките му изстъргаха по чакъла.
— Ще е по-добре да ме изчакаш тук, Фрея. Ще поговоря с него и ако нещата потръгнат, ще дойда да те взема.
— А ако не потръгнат?
— Тогава най-вероятно ще се отправим към аерогарата.
Удари с юмрук покрива на джипа, стегна се и тръгна към входната врата. На половината разстояние системите за безопасност се включиха и го заля ярка студена светлина. В почти същия миг оглушителен гръм от огнестрелно оръжие разтърси нощта и земята около краката на Флин избухна във фонтани от кал и камъчета. Той замръзна, после направи крачка назад, замръзна отново, когато нов изстрел улучи земята точно зад краката му. Долетя сухо тракане, а после и глас — красив, културен и развълнуван.
— О, господи, ето я сладката справедливост! О, господи, това е толкова сладко!
Някакъв мъж изплува от сенките край къщата — не носеше нищо, освен провиснало долнище на пижама; тъкмо слагаше патрони в стара ловна двуцевка. Приближи се към края на кръга, очертан от прожектора, спря, затвори пушката, вдигна я до рамото си и я насочи право в главата на Флин.
— На колене, Броуди! На колене, както подобава на мръсно интригантско псе като теб!
— Хасан, моля те…
— Млъкни и падай на колене!
Флин погледна за миг към джипа, вдигна лекичко ръка, за да покаже на Фрея, че трябва да стои на мястото си и да не прави резки движения, после бавно коленичи. Мъжът злорадо се изкиска — див, гърлен звук, приличаше повече на кучешки лай, — направи още крачка напред и натриевата светлина на прожектора го заля изцяло.
— Три години чакам и накрая, накрая… Точно така! Ще стоиш на колене, мръсна предателска гад!
Ако се съдеше по високото чело, блестящите сини очи и дългия тесен свод на носа, навремето Фадауи бе привличал всички погледи с красотата си. Сега обаче приличаше на плашило. Побелялата му коса беше рошава и разчорлена, изпитото му сбръчкано лице се губеше под поне петдневна четина.
— Броуди — каза той високо, после повтори: — Броуди. — Произнесе името и трети път, гласът му ставаше по-висок, докато накрая не се превърна в писклив крясък като вик на някакво измъчвано животно.
— За бога, Хасан — изсъска Флин. Челото му се бе покрило с пот, очите му бяха впити в ловната пушка в треперещите ръце на Фадауи. — Свали тая идиотска… По дяволите…
Сви се и закри лицето си с ръце, защото пушката отново изгърмя, и с двете цеви; дъждът от сачми профуча над главата му и изчезна в тъмната градина.
Флин остана неподвижен и приведен, а Фадауи отново зареди двуцевката. Флин свали ръце от очите си.
— Моля те, Хасан. — Мъчеше се гласът му да звучи миролюбиво и убедително и да не обръща внимание на зейналите срещу него цеви. — Моля те, свали пушката. Преди да си направил нещо, за което ще съжаляваш. За което и двамата ще съжаляваме.
Дъхът на Фадауи приличаше на накъсано дрезгаво пухтене; зениците му бяха разширени, погледът — маниакален.
— Моля те — повтори Флин.
Не последва отговор.
— Хасан?
Нищо.
— За бога, какво искаш да ти кажа?
Фадауи само го гледаше кръвнишки, беше се озъбил.