Скритият оазис
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-106-1
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Скритият оазис». Краткое содержание книги:
Египет, 2153 г. преди Христа
Осем свещеници се отправят през Западната пустиня под прикритието на нощта. Носят със себе си загадъчен предмет, увит в плат. След четири седмици, вече достигнали целта си, те хладнокръвно си прерязват гърлата.
Албания, 1986 г.
Един самолет излита от отдалечено летище и се отправя към Судан. На борда му е качен товар, който завинаги ще промени Близкия изток. Някъде над пустинята Сахара самолетът изчезва…
Западната пустиня, в наши дни
Група бедуини откриват мумифициран труп, заровен наполовина в дюните. В чантата до него има лента от фотоапарат и миниатюрен глинен обелиск, изписан с любопитни йероглифи…
Една удавена от вековете легенда.
Ужасяваща мистерия.
Буреносно състезание с времето.
— Задръж я — каза тя. Знаеше, че Моли Кирнан няма да се сърди. — Ще ми я върнеш, като се видим следващия път.
— Имам чувството, че това няма да стане скоро, ако изобщо стане. По-добре я вземи.
За миг останаха до вратата. Фрея го погледна, целуна го по бузата и каза тихо:
— Благодаря ти.
Той я погали по ръката.
— Аз благодаря на теб. Направи стария затворник наистина много щастлив.
Погледите им за миг се срещнаха, после той хвана дръжката на вратата. Преди да я отвори обаче, тя го спря.
— Той извънредно много те цени. Флин. Въпреки всичко. Ти си образец за него. И би искал да го знаеш.
Фадауи беше приковал очи във вратата. После отвърна:
— Всъщност аз ценя извънредно много него. Той е най-големият археолог, когото съм срещал. Гений, абсолютен гений. Най-добрият специалист по полева работа в нашия занаят. — Замълча, после добави: — Грижи се за него. Това му е нужно. И му кажи да не се чувства виновен заради мен. Вината си е изцяло моя.
Отвори вратата и я изведе на чакълената алея.
— Благодаря ти — повтори тя. — Много ти благодаря.
Той се усмихна, потупа я още веднъж по ръката и затвори вратата. Вдигна пушката, която бе подпрял до нея, и въздъхна:
— Остава ми да помисля как да го направя.
Щом Фрея се появи, Флин се затича към нея.
— Казвай! Какво ти направи този мръсник…
— Нищо — отвърна тя и тръгна към колата.
— Ще го убия! — викна Флин, и тръгна след нея. — Ще го убия!
— Не, Флин. Той се държа като абсолютен джентълмен.
— Но нали те накара…
— Не, не ме накара да се съблека. Промени намерението си.
— Тогава какво правихте там толкова време?
— Говорихме си. — Тя отвори дясната врата на черокито и седна. — Може би ще ти е интересно да научиш, че той те смята за най-големия археолог, когото е срещал. Каза, че си гений. Абсолютен гений.
Това накара Флин да млъкне и да я погледне смаяно. Хвърли поглед към къщата — явно си мислеше дали да не се върне и да не поговори лично с Фадауи. После се отказа, отвори лявата врата и седна зад волана.
— Сигурно ще се проявя като голям оптимист, ако допусна, че ти е казал какво знае.
Тя му показа касетката.
— Каза, че всичко е тук. И че е сигурен, че ти ще го разбереш. Даде ни и касетофона си. Нямало нужда да му го връщаме.
Очите на Флин шареха между касетката и къщата. Накрая той въздъхна и запали двигателя.
— Ще я изслушаме по пътя.
Обърна колата към алеята и след последен поглед назад, докато Фрея пренавиваше лентата, потегли. Часовникът на таблото показваше 22:40.
— Флиндърс? — Тя повдигна вежди. — Защо?
— Моля?
— Защо Флиндърс? Флин е на галено, нали?
Като че ли беше готова да се изкиска. Той й хвърли кос поглед и притеснено сви рамене.
— Кръстен съм на Флиндърс Петри. Големия египтолог. По някакви причини родителите ми си мислели, че така ще получа нещо като предимство в живота.
Тя се усмихна.
— Хубаво име. Прочуто.
— Не се подигравай. Ако бях момиче, щяха да ме кръстят Нефертити.
И даде газ към магистралата.
В къщата зад тях проехтя изстрел, но беше твърде приглушен, за да го чуят.
48.
Кайро
Сай Ангълтън седеше на балкона на подслушвателната си станция в „Семирамис Интърконтинентъл“, ядеше шоколадово блокче „Марс“ и гледаше разсеяно към нощния Кайро — блещукаща мозайка от светлини, която стигаше до хоризонта. Г-жа Малуф отдавна си бе отишла и макар обикновено станцията да оставаше без персонал до идването й сутринта, тази вечер му се искаше тя да е тук да не би случайно Броуди да опита да се свърже с Кирнан.
Нямаше как да не го уважава заради начина, по който се бе отървал от него, като кривна през магистралата и навлезе в срещуположните платна. Качествено шофиране, умно. Ангълтън открай време се гордееше със способностите си да проследява коли — беше проследил Кирнан, без тя изобщо да усети, макар да беше най-лукавата от всички, — но в случая се налагаше да признае поражението си: опитът да направи същите маневри като Броуди щеше да е все едно да изпише с ярки светещи букви по небето: „Следят те!“.
Наложи се да се откаже. Върна се първо при апартамента в Аин Шамс с надеждата да прихване Кирнан; после, като разбра, че вече си е тръгнала, дойде тук. Знаеше, че е губене на време, но му беше нужно да се съсредоточи, да измисли какъв да е следващият му ход.