Скритият оазис

Фадауи спря и се обърна изненадано. Бе стоял само на няколко метра от черокито, но вниманието му бе така съсредоточено върху Флин, че дори не я беше забелязал.

— Божичко — възкликна той, изцъка и поклати глава, докато я оглеждаше внимателно. — Знаех си, че нямаш никакво достойнство, Флиндърс, но да въвлечеш млада дама в тази противна работа… И то толкова красива млада дама.

Изведнъж обноските му станаха изцяло чаровни и учтиви; промяна, която — като се имаше предвид, че беше само по долнище на пижама — не беше ни най-малко мила, а направо отвратителна.

— Няма ли да ни запознаеш? — обърна се той към Флин.

— Остави тая работа, Хасан — рязко отвърна Флин, за когото развоят на събитията беше явно неприятен.

— Фрея. Казвам се Фрея Ханън.

Фадауи се усмихна, но в същото време челото му се сбръчка от някаква асоциация.

— Да не би…

— Сестра й е — поясни Флин и го изгледа ледено. — Сигурно не знаеш, но Алекс почина.

Едновременно с усмивката Фадауи се намръщи — като че ли различни части от лицето му отразяваха различни противоположни чувства.

— Много съжалявам, наистина — промърмори той след кратка пауза, погледът му се местеше от Фрея към Флин и обратно. — Много съжалявам. Сестра ви беше възхитителна жена.

Вдигна ръка да пропъди някакъв комар, който жужеше около главата му; нещо в очите му, в мимолетното стягане на усмивката му говореше, че за миг се е почувствал несигурен, като актьор, който внезапно е забравил част от монолога си и не е сигурен как точно продължава текстът. Но почти веднага усмивката му отново стана широка, намръщеното изражение изчезна.

— Да, да, абсолютно очарователна жена. А и прекрасна. Трябва да добавя обаче, че сестра й е още по-хубава. Фрея казахте, нали?

— Остави тая работа! — Гласът на Флин се бе превърнал в заплашително ръмжене.

Фадауи не го и погледна, вниманието му беше насочено изцяло към Фрея.

— Съжалявам, че се срещаме при такива неприятни обстоятелства — започна той и отново замахна към комара, после свали ръка и приглади косата си. — Ако знаех, че ще дойдете, щях да се приведа в по-приличен вид. Както виждате, не съм в най-подходящото облекло. Ще разрешите ли?

Пристъпи, пое ръката на Фрея и целуна връхчетата на пръстите й.

— Божествена — прошепна. — Изцяло божествена.

— Стига вече, Хасан!

Флин бутна ръката му настрани и се обърна към Фрея:

— Хайде. Направихме, каквото можахме.

Опита се да я обърне към черокито, но тя се отърси от ръката му и остана на мястото си.

— Моля ви, господин Фадауи. Помощта ви е много важна за нас. Не мога дори да си представя какво сте преживели през последните три години и знам, че нямаме право да ви молим, но все пак ви умолявам. Помогнете ни. Кажете ни за оазиса. Моля ви.