Бялата стока
- Автор: Уудс Стюарт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бялата стока». Краткое содержание книги:
— Ще ти кажа нещо, Стан. Така не съм се забавлявал на никой тенискорт.
Принс се беше изправил на едно коляно и Кат го удари в лицето с всичка сила. Той се строполи като чувал с картофи, изпищя и започна да се търкаля по земята.
— Леко, Кат — извика Мег от джипа. — Ще ни трябва.
Кат хвана Принс за опашката и го завлече до павилиона. Изправи го и го бутна на един стол, като едва се контролираше. Гневът и омразата, които дълго време беше потискал, сега кипнаха, но трябваше да се владее и да не го убие, докато имаха нужда от него.
— Хайде, Кат! — извика Мег.
Той погледна часовника си. Новият оператор може би идва на смяна. Мег се беше забавила с Джинкс. Кат хвърли една хавлия към Принс.
— Избърши се, Стан.
Той попи кръвта от разбитата си уста.
— Ще гледам как умираш заради това, което направи — каза Принс. Гневът му надделя над болката.
Кат нахлузи кобура, облече сакото си и извади пистолета със заглушителя.
— Не, Стан. Няма да имаш тази възможност. И преди края на деня ще разбереш, че си сбъркал много, като си изоставил миенето на коли — каза Кат и отпусна пистолета.
— Ти откъде знаеш това? Кой си ти, дявол те взел?
— Казвам се Катлидж. Говори ли ти нещо?
Принс изглеждаше озадачен.
— Но кой… — понечи да запита и спря. Беше се досетил.
— Точно така — каза му Кат. — Аз съм баща й.
Анакондата се впита да избяга, но Кат изстреля един куршум на корта пред него и той спря. Пистолетът беше издал само един пуфкащ звук.
— В пълнителя има още четиринадесет. С удоволствие ще ги забия в главата ти, ако отново се опиташ да направиш това. Вярваш ли ми?
Принс кимна.
— Добре. Хайде да се качим в джипа. Знай, че седя точно зад тебе.
Принс, който все още попиваше кръвта от устата си, тръгна към джипа. Кат му нареди:
— На предната седалка до шофьора! Мег, ти карай! Джинкс ще седне отзад при мен.
Кат се настани на задната седалка, а Джинкс седна до него. Изглеждаше уморена и болнава.
— Наистина ли си ти? — запита тя със съмнение.
— Наистина, котенце. Ти добре ли си? — отговори Кат с разтреперан глас.
Джинкс замахна и му зашлеви силна плесница през лицето.
— Кучи син! — каза тя. — Къде беше, дявол да те вземе?
38.
Предното стъкло на джипа беше свалено напред върху капака на двигателя и от насрещния вятър Кат се чувстваше добре.
— Карай с нормална скорост — каза той на Мег и отпусна яката на Принс, която беше стиснал здраво. — Ако се мръднеш или кажеш нещо на някого без мое разрешение, ще те застрелям през облегалката. Разбра ли?
— Да — отговори Принс. — Но къде, по дяволите, мислиш, че отиваш? Тук си сред джунглата.
— Ще изчезнем с твоя хеликоптер. Сега млъкни!
Движеха се по пътеката от корта към главната къща.
— Джинкс, ти добре ли си? — запита несигурно Кат. Страхуваше се да не получи друг шамар.
— О, млъкни! — отговори тя.
— Не ме ли познаваш? — запита Кат озадачен.
— Разбира се, че те познавам. Къде беше през цялото това време? Не знаеш ли какво ставаше тук? — Тя беше вбесена.
— Виж какво, трябваше най-напред да те намерим…
Изведнъж Мег се обади:
— Варгас!
Кат погледна напред и видя Варгас, който изтича през вратата и започна да маха с ръка, за да спрат.
— Добре, Мег. Спри, но имай готовност да тръгнеш веднага, — Дръпна рязко опашката на Принс. — Оправи се с него, иначе ще умреш тук.
Скри пистолета между краката си.
Спряха до Варгас, който махаше възбудено.
— Анаконда! — каза задъхано той. — Нещо става — радиооператорът е изчезнал, някой е пипал радиоапаратурата.
— Не сега — отвърна Принс. — Ще говорим по-късно за това.
Варгас забеляза, че устата му е разбита.
— Какво има? Какво… — Премести погледа си от Принс към Кат и видя, че криеше нещо между краката си.
Кат вдигна пистолета и го насочи към него.
— Качвай се в джипа! — заповяда той и дръпна Джинкс, за да направи място.
Варгас стоеше като замръзнал. Погледна към Принс.
— Прави каквото ти казва — нареди Принс.
Той се качи на задната седалка и Мег потегли към сечището.
— Какво става? — запита Варгас.
— Млъкни и не мърдай, Варгас — каза Кат, като се оглеждаше. Наоколо нямаше никой. Мег подкара джипа по пътеката към просеката. Кат видя хеликоптера. Изпита слаба надежда.