Бялата стока
- Автор: Уудс Стюарт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бялата стока». Краткое содержание книги:
Стигна до празните тенискортове, взе ракета и топки и започна да удря срещу една стена. Слънцето се показа над дърветата. Денят щеше да бъде горещ. Към седем без десет дойде Мег, а Кат вече беше потен. Отиде и седна до нея на пейката в малкия павилион.
— Какво стана? — запита тя.
— Мисля, че дотук всичко е наред. Дел си взе парите, а аз успях да предам съобщение на един колумбийски самолет. Проблемът е, че се движеше твърде бързо и не съм сигурен дали е успял да ме чуе.
— Нямаше ли някой, който да пази радиото?
— Да. Ние го… окошарихме. Не мисля, че ще го намерят преди осем. Веднага щом Джинкс и Принс дойдат тук, искам да отидем при хеликоптера и да чакаме пилота.
— Добре. Аз съм готова.
Чу се шум от някаква кола — зададе се един джип, управляван от Принс. Той беше сам.
— Охо — каза Мег.
— Добро утро — поздрави Кат. — Къде е партньорката ви?
— Не можа да стане от леглото. Много пи снощи.
Кат погледна към Мег, която изглеждаше разтревожена.
— Няма значение. Можем да поиграем и единично. Изглежда, сме равностойни противници.
— Опасявам се, че разочаровахте партньорката ми — каза Кат.
— Моля да ме извините — обърна се Принс към Мег. — Може би утре. Обикновено Лола не пие много, но мисля, че вчера беше разстроена от нещо.
— Аз съм загрял — каза Кат. — Защо не ударите няколко топки в стената, докато отдъхна за минутка.
— Дадено — отговори Принс. Взе една ракета и няколко топки и тръгна към стената.
— Сега какво ще правим? — попита Мег.
— Нека помисля — отвърна Кат, като се строполи на стола до нея. Разтри косата си с хавлията, опитвайки се да запази спокойствие. След малко тук щеше да настъпи истински ад и той трябваше да предприеме нещо.
— Иди да я доведеш. Стаята й е на горния етаж вляво. Ако има охрана, кажи, че Анакондата иска тя да дойде веднага. Накарай я да облече дрехи за тенис. Качете се в джипката. Аз ще те видя и ще доведа Принс.
— Изглежда, че нищо друго не може да се направи — каза Мег.
— Готов съм — извика Принс.
Кат взе ракетите си и изтича на корта.
— Хей, вие! — извика Мег. — Щом като ме лишавате от игра, то аз ще ви лиша от публика. Много ви здраве!
Стана и напусна корта.
Кат се засмя и й махна с ръка. Извъртя ракетата си и Принс спечели сервиса.
— Желаете ли да започнете с няколко сервиса? — запита Кат.
— Първият брои ли се?
— Да. Готов съм.
Принс изигра една неотразима топка в средата на корта.
— Днес не се шегувате — извика Кат.
Той не отговори, а повтори същия удар. Кат си пое дълбоко дъх и се опита да се концентрира, но това не беше лесно, защото мислеше за Джинкс и Мег. Принс спечели първата игра на нула. Размениха си полетата и Кат игра сервис. Принс улови топката, но тя отиде встрани. Кат спечели следващата игра с четиридесет на петнадесет.
Играта ставаше все по-жестока, а Кат — все по-нервен. Чувстваше, че за Принс това беше много повече от обикновена игра. Същото установи и за себе си. Той искаше да го унижи, но не можеше да се концентрира. Опита се да се отърси от всичко останало, но не можа. Мег я нямаше вече колко минути — пет, десет?
Играха още десет минути. Кат пращаше топката в ъглите, за да измори Принс, но той беше в добра форма. Започна да начупва играта; удряше къси топки, когато Принс очакваше дълги удари и се намираше в задната част на полето. По лицето на противника му личеше явно раздразнение.
Резултатът беше пет на три и само една точка делеше Кат от победата. Погледна часовника си — беше почти седем и тридесет. Вдигна поглед и видя Мег и Джинкс. Имаха достатъчно време. С джипа на Принс ще могат да стигнат до хеликоптера много преди осем. Но за тенис му оставаха още една-две минути.
Въздъхна и изпрати топката право към Принс. Той я улучи, лифтира я и продължи да се движи към мрежата. Кат изтича да посрещне топката и реши какво да направи. Застана в средата на корта и се приготви за удар срещу Принс, който стоеше безпомощен до мрежата. Замахна с всичка сила и пропускайки топката, хвърли алуминиевата си ракета към главата на Принс.
Улучи го право в лицето и той се свлече с кратък вик.
Кат прескочи мрежата и отиде до него. Принс беше на колене, плюеше кръв и издаваше гневни звуци.
— Вярвам, че това е спечелен сет, игра и мач, копеле гадно — каза Кат и го ритна силно в бъбрека. Той извика и се преметна. Ритна го отново.