Бялата стока
- Автор: Уудс Стюарт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бялата стока». Краткое содержание книги:
— Мейдей, мейдей, мейдей — каза той в микрофона. Почака тридесет секунди и повтори повика. Изведнъж се обади един удивително ясен глас със силен акцент.
— Тук „Авианика 401“ до самолет, викащ за помощ. Какво е разположението ви?
Сърцето на Кат подскочи.
— Намирам се на земята на около сто четиридесет и пет морски мили на североизток от Летиция, на радиал „нула-едно-нула“. Чувате ли ме?
— Чувам „едно-четири-пет морски мили от Летиция, нула-едно-нула“ радиал. Вярно ли е.
— Да.
— Какъв е проблемът ви? Разбихте ли се?
— Да. Разбих се, но аз и тримата ми пътници са живи. Можете ли да предадете съобщение до Богота от мен?
— Да. На път съм от Буенос Айрес за Богота и ще пристигна след час и петдесет минути. — Гласът отслабваше. Очевидно идваше от бърз реактивен самолет.
— Можете ли да излъчвате до Богота?
— Да. Ще помоля за издирване.
— Не, чуйте. Не искам издирване. Помолете Богота да телефонира до американското посолство и да се свърже с дежурния офицер. Чувате ли ме?
— Предаването ви е нарушено. Казвате да се обадя до американското посолство?
— Да — каза Кат, като говореше колкото може по-бързо. — Помолете ги да се свържат с Бари Хеджър. Това е „Хотел, Ехо, Делта, Желязо, Ъгъл, Ромео“. Разбирате ли ме?
— Повторете. Не ви разбрах.
Кат повтори с надеждата, че пилотът ще разбере какво му казваше.
— Кажете му да се свърже с Хеджър, където и да е той — повтарям, където и да е, и да му даде тези позиции. Изключителна спешност. Името ми е Кат. „Кола, Алфа, Танго“. Разбирате ли?
Отговори неразбираем глас. Кат можеше да разбере почти всяка четвърта дума.
— Оставям ключа отворен на честоти 121.5 и 2182. Край — каза Кат, като се молеше пилотът да го чува.
Попи потта по челото си и потърси изолационната лента. Залепи клавиша на авиационното радио в долно положение. Направи същото и с високочестотния апарат. Увеличи силата на говора докрай и включи „Зенита“. Един говорител съобщаваше, че слуша „Гласът на Америка“. С още едно парче лента фиксира двата микрофона зад „Зенита“, където не се виждаха. За известно време никой няма да може да използва аварийните честоти, а всеки, който се настроеше на тях, щеше да чуе един хубав концерт на Каунт Бейси. Това трябва да е достатъчно на колумбийските войски, за да намерят мястото, ако имат подходящо оборудване. Господи! Има толкова много „ако“!
Отиде до килера и провери как е радиооператорът. Все още беше в безсъзнание. Подреди торбите, за да го скрие по-добре, и отиде в канцеларията на Варгас. Огледа фоайето и премина на пръсти през него, като държеше обувките си в ръка. Когато стигна в мъжката тоалетна, влезе в една кабина и седна. Обърса лицето си с джобната си кърпа. Погледна часовника си. Беше малко след шест. Оставаше му по-малко от един час.
37.
— Хей!
Кат подскочи и се изправи.
— Вътре ли си?
Той преглътна.
— Да. Дай ми няколко минути.
— Слагам кафето ти тук. Не се бави, ще изстине. Трябва да приготвя закуската за сутрешната смяна.
— Благодаря.
Мъжът си отиде, но това не помогна на Кат да се успокои. Погледна часовника си — шест и тридесет. Слънцето вече се беше вдигнало доста и това, че е навън, не би впечатлило никого. Свали сакото и панталона, за да увие в тях паспортите си и пистолета. Открехна вратата и огледа фоайето — влезе някакъв мъж, но се скри бързо. Всичко беше спокойно. Кат тръгна към предната врата. Облечен в екип за тенис, носейки останалите си дрехи под ръка, излезе от къщата и се отправи към кортовете. От една количка за голф му махнаха двама души от охраната. Той също им махна и се усмихна.
Кат се питаше какво ли би могло да се обърка сега. Радиооператорът от следващата смяна няма да се появи до осем, но дори и тогава няма да открият онзи в килера. Скритите зад „Зенита“ микрофони също може да не бъдат забелязани. Разбира се, възможно е да разкрият всичко и след минутка, но Кат се надяваше това да не стане. В осем часа смяната вероятно ще открие микрофоните или оператора — или и двете — и ще вдигне тревога. В същото време пилотът ще работи по хеликоптера. Да. Трябваше да е свършил всичко до осем и заедно с Джинкс, Мег и Принс да бъде на просеката. Продължи да върви.
Всъщност защо да чака толкова дълго? Когато Принс и Джинкс пристигнат, ще тръгнат веднага към просеката. Ще бъдат там, когато пилотът пристигне. Точно така. Никакво чакане! Така е по-добре.