Бялата стока
- Автор: Уудс Стюарт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бялата стока». Краткое содержание книги:
— Кат! — изкрещя Мег. — Един хеликоптер стреля по нас!
Кат си помисли, че това е невъзможно. Хеликоптерът на Принс беше експлодирал. Видя пред себе си една сянка върху дърветата и в следващия момент покрай тях се стрелна голям хеликоптер с две перки и зави рязко вляво. Обръщаха се за ново нападение. Кат зави вдясно. Дръпна щурвала, за да се задържи над дърветата и прибра клапите, за да набере скорост. Газта все още беше отворена, самолетът вибрираше силно и Кат имаше усещането, че ще се разпадне. Предполагаше, че витлото се е огънало при обезглавяването на Принс.
Задържа се ниско над дърветата и зави рязко наляво, поглеждайки назад, за да види къде е хеликоптерът. Намираше се точно зад него. Кат забеляза и други хеликоптери, които изчезваха под дърветата при просеката. Зави надясно и почти изправи самолета на крилото му. Когато отново го изравни, зави наляво и потърси с поглед хеликоптера. Той летеше в обратна посока, към лагера на Принс, откъдето се издигаха стълбове дим.
— Колумбийските войски! — извика Кат. — Намериха мястото!
Насочи самолета надясно и като провери компаса, полетя на юг. Вятърът беше издухал кръвта от по-голямата част на предното стъкло и въпреки че по него все още имаше полепнали стодоларови банкноти, Кат можеше да вижда сравнително добре.
Намали газта. Искаше да се отърве от вибрациите, защото самолетът щеше да се разпадне. Намали налягането в смукателния колектор от пълна газ на двадесет инча. Все още имаше вибрации, но не бяха толкова силни.
— Къде отиваме? — запита Мег.
— Не можем да се върнем там — отговори Кат. — Не знаят кой е в този самолет и ще ни взривят. Ще карам към Амазонка. На стотици мили наоколо има само джунгла и това е единственото място, където можем да кацнем.
Доколкото можа, насочи самолета по курса и погледна към горивомера, според който имаше по-малко от четвърт във всеки резервоар. Колко ли далеч беше Амазонка? Реши, че са около сто и четиридесет морски мили. Летяха със скорост сто и десет мили в час. Следователно, им трябваше малко повече от един час. Отпусна щурвала и изкачи самолета на триста метра. Не искаше да се издига много високо, за да не привлече вниманието на някой хеликоптер от колумбийската армия, но му трябваше височина за безмоторно летене в случай, че горивото се свърши.
Ако лети право на юг, ще достигне река Амазонка. Мислеше, че това е по-добре, отколкото да тръгне към Летиция, която се намираше на запад, а можеше и да не я намери. Ще открие реката, ще завие надясно и ще я следва до града. Беше достатъчно просто, стига да има гориво. Ако се свършеше, щеше да се наложи да кацне, но единственото място оставаха върховете на дърветата.
— Успях да взема това — каза Мег и вдигна брезентовия сак.
Кат се засмя силно.
— Страхотна си! Може да ни трябват пари за пътни разноски!
Джинкс ги гледаше така, сякаш ги смяташе за луди.
— Тате, кога се научи да караш самолет?
Кат се обърна към нея и отново се засмя.
— Ще ти разкажа всичко по-нататък, детето ми! А сега си сложете коланите! Може да не ни стигне горивото.
Жените се подчиниха.
Кат се поотпусна малко. Не можеше да повярва, че са живи. Но все още не се бяха измъкнали. Помисли си за Дел и на гърлото му застана една буца. Питаше се как ли щяха да изглеждат нещата, ако синът му се беше добрал до самолета — дали щяха да бъдат различни, по-добри? Никога нямаше да узнае това. Спомни си Блуи Холанд. Ще трябва да разкаже на Джинкс за него и дъщеричката му. Той беше загинал, защото искаше да му помогне да я намери. Замисли се и за Мег, която седеше до него, но реши да отложи този въпрос за по-късно.
Кат погледна часовника си. Летяха вече час и седем минути. Гледаше напрегнато напред — стори му се, че вижда една кафява ивица, прорязваща джунглата. Двигателят заработи неравномерно. „Карай направо и не се отклонявай — помисли си Кат. — Измъкни всичко от горивото.“ Двигателят пак започна да прекъсва. Нямаше да стигнат до Летиция, но може би ще се доберат до реката. Ето я там. Може би е на осем или девет мили? Двигателят спря за миг и заработи отново. Кат провери висотомера — намираха се на височина триста метра. Какъв ли е коефициентът на безмоторния полет? Не беше ли две мили за всеки триста мили височина? Такъв е за „Чесна“. Колесникът на този самолет не се прибира и създава по-голямо съпротивление. Със сигурност няма да може да лети колкото „Чесна“.