Бялата стока
- Автор: Уудс Стюарт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бялата стока». Краткое содержание книги:
— Господи! Така ме изплаши — каза той, когато влязоха вътре.
— И ти мен — отвърна задъхан Дел.
Стояха в тъмната тоалетна, като се опитваха да се успокоят.
— Какво ще правим сега? — запита Дел.
— Боях се, че ще запиташ точно това — отговори печално Кат. — Предполагам, че трябва да влезем и да се справим с оня в стаята. Носиш ли пистолет?
— Да. — Дел вдигна един пистолет 38-ми калибър с тъпо дуло.
— Остави на мен да стрелям. Имам заглушител. Ти насочвай пистолета, но не стреляй. Ще събудим всички.
— Добре. Кой ще влезе пръв?
— Аз. Дежурният ме видя снощи. Оправих му принтера. Ще ме познае. — Въздъхна и каза: — Да тръгваме.
Кат огледа фоайето и излезе. Тръгна на пръсти към канцеларията на Варгас. Когато стигна до вратата, махна с ръка на Дел да почака и влезе в комуникационната стая. Блъсна се в радиооператора, който тъкмо излизаше.
Мъжът подскочи.
— Кой си ти, по дяволите? — запита той. — Какво правиш тук?
Музиката идваше от един транзистор „Зенит Трансокеаник“, който се намираше на рафта над радиооборудването.
— Спокойно — каза Кат. — И ти ме изплаши. — Беше забравил колко голям е мъжът. — Аз бях тук снощи и ти оправих принтера. Не помниш ли? Искам да се обадя до банката си в Швейцария.
Мъжът се поуспокои, но все още се съмняваше.
— В пет часа сутринта?
— В Швейцария е единадесет — отвърна Кат.
— Трябва да имате разрешение от Анакондата или Варгас. По дяволите, как влязохте в къщата?
— Предната врата е отворена. Имам разрешението на Анакондата. Трябва да преведа пари в банковата му сметка в Кали.
— Никой не ми е казвал нищо — запъна се операторът.
— Анакондата е трябвало да ти каже. Ако не разпоредя да изпратят парите преди дванадесет часа швейцарско време, те няма да стигнат в Кали днес.
Мъжът се колебаеше.
— Не зная.
— Ако искаш, ще събудим Анакондата и ще го питаме.
— Господи! Не.
— Виж сега. Ти се обади и подслушвай. Трябва само да им дам номера на моята сметка и на сметката в Кали, както и да им съобщя сумата — един милион долара.
— Не донесе ли парите със себе си?
— Имаше едно недоразумение.
Операторът се почеса по главата.
— Е, добре. На кого искаш да се обадиш? — Обърна стола към едновълновия апарат.
— „Кредит Суис“ в Цюрих. Помоли да наберат номера. Чрез кого се свързвате толкова рано?
— Ню Йорк — каза човекът, като завъртя едно копче, за да зададе честотата. — Ще стане много по-бързо, ако можете да си спомните номера.
Кат хвана пистолета за цевта и го стовари върху тила на оператора. Той изохка и падна от стола, но се подпря на коляното си. Все още беше в съзнание. Изохка още веднъж, а след това се извъртя и грабна дясната ръка на Кат, като започна да я извива. Кат, учуден, че мъжът все още беше в съзнание, също коленичи. Хвана пистолета с лявата си ръка и се опита да го удари отново, но операторът блокира удара му и хвана пистолета. И двамата бяха на колене. Това беше изпитание на силите и Кат губеше. Дел се появи на вратата и видя какво става. Изтича и опря пистолета в главата на оператора, но той не му обърна внимание.