Бялата стока
- Автор: Уудс Стюарт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бялата стока». Краткое содержание книги:
Кат се обърна към двете жени.
— Слушайте! Нямаме почти никакво гориво. Ще се опитам да достигна до реката и ако стане, ще трябва да кацнем в нея. Вероятно ще се преобърнем, когато колесникът се удари във водата, и затова трябва да затегнете коланите. Тъй като резервоарите са почти празни, сигурно самолетът ще плува поне за известно време. Изчакайте, докато спрем да се движим, а след това се разкопчайте и се измъквайте. Ясно ли ви е?
Мег и Джинкс се съгласиха мълчаливо.
Кат погледна към реката. Намираха се само на две мили от нея. Може би ще се доберат. Двигателят прекъсна няколко пъти и спря. Кат дръпна щурвала към себе си и намали скоростта. За „Чесна“ най-добрата скорост за безмоторно летене е осемдесет мили. За този самолет може би е малко по-ниска. Отново погледна към реката и видя един малък пътнически параход, който плаваше към Летиция. Насочи самолета към него.
Когато преминаха над брега, все още имаха височина от сто метра. Кат направи ляв завой и започна да лети срещу течението на реката. Стрелнаха се на около двеста метра вляво от парахода. Тук реката беше широка около пет мили. Кат се обърна към Мег и Джинкс. И двете бяха вперили широко отворените си очи в препускащата срещу тях кафява вода.
Кат хвана лоста и отпусна клапите на двадесет градуса. Самолетът летя още малко и забави скоростта си. На около пет метра от водата отпусна клапите докрай и хвана щурвала с двете си ръце. Предполагаше, че се движат с тридесет и пет или четиридесет мили в час. Повдигна носа нагоре, за да убие скоростта и го държа така, докато сирената за минималната скорост се включи. Изравни самолета, а сирената продължаваше да вие. Намираха се пред срив. Когато почти докосваха водата, Кат дръпна щурвала към себе си. Носът се повдигна леко и опашката се удари във водата. След секунда носът падна, последва силен удар, всичко се обърна с краката нагоре. Кат не чуваше нищо друго, освен шум от течаща вода.
— Добре ли сте?
Чуха се два положителни отговора. Подпря се с ръка на тавана и разкопча колана си, след което помогна и на Джинкс да стори същото. Мег се беше освободила и отваряше вратата. Благодарение на високото разположение на крилете самолетът плаваше, без да се пълни с вода. Кат помогна на Джинкс да излезе през вратата, грабна брезентовия сак и се измъкна от своята страна.
Стояха на крилете и се оглеждаха. Движеха се по течението, брегът се намираше на стотина метра и дърветата преминаваха бавно покрай тях. Кат погледна нагоре по реката и видя как параходът завиваше, за да се върне при тях.
— Хей, Кат!
Беше гласът на Джинкс. Звучеше съвсем както преди.
Кат я погледна през корпуса. Помисли си, че изглеждат нелепо — застанали върху крилете на един обърнат самолет в средата на река Амазонка, с екипи за тенис.
— Какво има? — отговори той.
— За такова пилотиране можеш да си загубиш разрешителното.
Кат избухна в смях.
— Шегуваш ли се? Какво разрешително?
Епилог
Кат приготвяше сандвич в кухнята, когато домофонът иззвъня. Обаждаше се охраната от портала.
— Дошъл е някой си мистър Дръмънд, мистър Катлидж. Познавате ли го?
— Да. Прати го в къщата.
Прекоси къщата с босите си крака, като пътьом захвърли чорапите си в пералнята и отвори входната врата.
Беше Джим. Изглеждаше по-свеж, отколкото последния път в хотелската стая във Вашингтон — обръснат, а костюмът му изгладен хубаво.
— Здрасти! — поздрави той.
— Влизай, влизай — отговори Кат, като пораздрусваше ръката му. — Каква изненада! Щастлив съм да те видя!
— Прекачвам се от един самолет на друг и имам два часа престой — каза Джим. — Реших да мина да ти се обадя. Извинявай, че не те потърсих по-рано.
— Не се притеснявай за това. Радвам се, че си тук — отговори Кат, потупвайки го по гърба. — Извини ме заради охраната, но откакто излъчиха филма на Мег по програмата „Днес“, сме обект на постоянно внимание от страна на пресата. Джинкс и Мег играят тенис. Хайде да изпием по една напитка в студиото, преди да им се обадим. — Заведе Джим до един кожен фотьойл и го попита: — Какво ще пиеш?
— Мисля, че имам време за един малък скоч.
Кат приготви напитките и седна на кожения диван.
— Знаеш ли? — каза той. — Мислех си, че няма да те видя повече, а имам да ти разказвам много.
— Писмото ти ми каза почти всичко. Просто исках да разбера как е момичето.
— Вече е по-добре. Отначало й беше трудно. Мисля, ти писах, че когато я намерихме, имахме доста проблеми — според психоаналитика, тя се беше превърнала в друг човек. Не говореше английски, беше забравила всичко, което се е случило до пристигането й в Картахена.