Бялата стока
- Автор: Уудс Стюарт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Бялата стока». Краткое содержание книги:
Дел извика:
— Бягай, тате! — отхвърли се назад и падна върху Принс.
Кат стана, опитваше се да намери удобен момент да стреля, но Дел се намираше върху Принс, а той беше обвил врата му с едната си ръка и се мъчеше да опре пистолета в главата му.
— Измъквай се, тате! Измъкни Джинкс! — извика отново Дел.
Кат остана за миг неподвижен, с насочен към двамата борещи се мъже пистолет. Трудно му бе да направи този избор, но се обърна и затича към самолета.
Когато стигна до него, Джинкс седеше на задната седалка, а Мег отпред на дясната. Кат скочи на пилотското място, грабна ключа от щипката за полетния лист и с трепереща ръка го пъхна в мястото му. Пилотът беше казал, че двигателят е като на неговия „Чесна“. Бутна лостовете за управление на горивната смес, витлото и карбуратора и започна да дърпа помпичката за горивото. Едно, две, три, четири дърпания на буталото. Включи главния прекъсвач и погледна към джипа, където бяха останали Дел и Принс. Двамата се бяха изправили и се бореха за пистолета.
Кат завъртя ключа. Витлото се превъртя няколко пъти и двигателят зарева. Отпусна газта и отново погледна към джипа. Дел тичаше на зигзаг към самолета, а Принс се беше проснал на земята и пълзеше към пистолета.
„Ще успее“ — помисли си Кат.
— Тичай, Дел! — извика той. Отвори вратата и му махна с ръка.
— Давай, Дел! Тичай! — разкрещя се и Джинкс от задната седалка.
Дел падна само на двадесет метра от самолета. Принс се беше изправил на крака и стреля. Дел отново се изправи. Кат не знаеше дали е улучен. Той се мъчеше да се освободи от коланите си. Трябваше да му помогне. Принс клекна, прицели се и стреля отново. От тила на Дел бликна кръв като розов облак.
— Нееее! — изкрещя Джинкс. Кат замръзна с поглед, вперен в свитото тяло на сина си. Подскочи, когато един куршум, изпратен от Принс, влезе през страничното стъкло. Продължаваше да дърпа спусъка, но не ставаше нищо. Патроните му се бяха свършили.
Кат подаде газ и подкара бясно към другия край на просеката. Самолетът подскачаше по неравната земя. Трябваше му колкото е възможно по-дълга писта.
„Дел е мъртъв — казваше си Кат. — Дел е мъртъв, но Джинкс е жива. Имам Джинкс.“
Когато достигна края на просеката, натисна рязко спирачката на лявото колело и самолетът се завъртя. Кат спря и погледна уредите. „Спусни клапите на двадесет градуса — каза си той, като дръпна лоста. — Нямам време за припомняне.“ Обогати сместа, натисна спирачките и подаде газ докрай. Малкият самолет се разтърси и оборотите започнаха да растат. Погледна пред себе си и видя Принс да се качва в джипа.
Самолетът ревеше с пълна газ и Кат отпусна спирачките. Понесоха се напред.
Принс беше подкарал джипа.
Кат бутна щурвала и опашката на самолета се повдигна от земята.
Принс зави рязко и насочи джипа право срещу самолета. Движеха се бързо един срещу друг.
Кат се опитваше да наблюдава едновременно скоростомера и Принс. Брезентовият сак с парите все още се намираше на предния капак на джипа, върху спуснатото предно стъкло.
„Ще се дръпне от пътя — казваше си Кат. — Няма да се блъсне в нас.“ Скоростомерът показваше тридесет мили — не бяха достатъчно. Нямаше да може да излети. Необходими му бяха четиридесет.
Изведнъж Принс погледна право нагоре. Вече не обръщаше внимание на самолета. Щеше да се удари в него. В същия миг, на няколко метра вдясно от джипа, земята експлодира. От самолета го деляха няколко метра.
Инстинктивно Кат дръпна рязко щурвала към себе, си и малкият самолет се отлепи от земята. Кат усети две кратки раздрусвания. Нещо се удари в предното стъкло и то почервеня. Кат разбра, че, това е главата на Принс. Земята под него беше осеяна със стодоларови банкноти. Самолетът се разтърси от неконтролируеми вибрации.
Кат погледна скоростомера — само тридесет и пет мили. Бутна щурвала напред и изравни самолета, гледайки през страничното стъкло, за да се ориентира. Нямаше представа колко далеч бяха дърветата пред него. Скоростомерът показа четиридесет мили. Кат дръпна щурвала към себе си и в същото време изтегли лоста за клапите докрай. Самолетът вирна нос към небето и той се почувства като в някаква ракета.
Преди да успеят да наберат достатъчно височина, нещо разтърси силно самолета и носът му се наведе отново напред. Кат погледна назад и това, което видя, го накара да се вцепени. Колесникът се беше ударил във върха на едно дърво, от което носът на самолета се беше навел и сега те буквално се плъзгаха по върховете на дърветата. Кат повдигна носа, но самолетът отново се разтърси.