Тайната на сътворението
- Автор: Нокс Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:
По време на последния им разговор Роб дочуваше зова на мюезина, а Изобел се мъчеше да го окуражи някак. Долавяше шума от улиците на Шанлъурфа и това беше някак зловещо. Ако не беше отишъл там, нищо нямаше да се случи. Никога вече не искаше и да се сеща за Кюрдистан.
Още цели два дни Роб не можеше да свърши нищо и се мъчеше в агонията на очакването. Изобел престана да се обажда, Стив също не го търсеше толкова често. Тишината беше непоносима. Опита се да пие чай и да убеди Сали, че всичко е под контрол, но в крайна сметка отиде до магазина и си купи водка. После се върна в апартамента си и седна направо пред лаптопа. Вече го правеше по навик, не очакваше нищо.
Но този път на екрана стоеше малкият символ като пощенски плик. Имаше имейл и този нов имейл беше от Клонкъри.
Роб отвори съобщението, като скърцаше със зъби от напрежение. Писмото беше празно, нямаше текст, а само един линк към видеоклип. Роб кликна върху него с мишката. Екранът се избистри и Роб видя Кристин и дъщеря си в стая без мебели, отново вързани за столовете. Но стаята беше различна, по-малка от предишната. Дрехите на двете похитени бяха сменени. Кристин и Лизи очевидно бяха преместени.
Но не това накара Роб да потрепери от нова вълна задушаващ страх. Обзе го отчаяние, защото върху главите на двете жертви имаше качулки. Някой беше скрил лицата им под дебели черни качулки.
Роб се намръщи свирепо. Спомни си собствения си ужас, докато лежеше с качулка на главата в Лалеш. Лежеше и се взираше в мрака.
Злокобната сцена с Лизи и Кристин, притихнали и вързани за столовете, се проточи цели три минути. След това на екрана се появи Клонкъри, който заговори направо към камерата.
Роб се взря в слабото му и красиво лице.
— Здрасти, Роб! Както виждаш, преместихме се в по-хубава квартира. Момичетата са с качулки, защото искаме да им изкараме ангелите от страх. Така. Сега ми кажи за Черната книга. Наистина ли си по следите й? Трябва да знам. Трябва да ме държиш напълно информиран. Моля те, не пази тайни от мен. Не харесвам тайните. Семейните тайни са толкова ужасно нещо, не мислиш ли? Така че ми кажи всичко. Ако все още искаш да си върнеш семейството, ако не искаш то да умре, ми кажи. Побързай. Не ме карай да правя това, което не искам да направя.
Клонкъри се обърна настрани. Явно говореше с някого зад камерата. Мърмореше, но Роб дочу как някакъв човек извън кадър се изсмя. След това Клонкъри отново се обърна към обектива.
— Нека се върнем към основата на нещата, Роб. Знаеш какво обичам да върша, познаваш занятията ми. Жертвоприношения, нали? Човешки жертвоприношения. Но проблемът е, че съм разглезен от толкова богат избор. Имам предвид следното — чудя се точно как да убия дъщеря ти. Ами Кристин? Има толкова различни начини за принасяне на жертва, нали така? Кои са ти любимите, Роб? Аз доста харесвам тези на викингите. Ти не ги ли харесваш? Кървящият орел например. Опасявам се, че професорът беше доста обезпокоен, когато му извадихме белите дробове. Обезпокоен, но и някак впечатлен, ако мога така да се изразя. Но бихме могли да бъдем толкова… по-жестоки — усмихна се Клонкъри.
Роб седеше на стола и се потеше.
Клонкъри се пресегна и приближи камерата.
— Има например един доста приятен обичай, практикуван от келтите. Те са набивали жертвите си на кол. Особено младите жени. Първо са ги събличали голи, а след това са ги извеждали навън, повдигали са ги над върха на остър дървен кол, разтваряли са краката им и след това… ами, след това просто са ги натискали силно надолу върху кола. Набивали са ги на кола през вагината. Или през ануса.
Клонкъри се прозина и продължи:
— Но наистина не искам да причиня това на хубавата ти приятелка, Роб. Имам предвид, че ако завра остър кол между краката й, тя ще оплеска всичко наоколо с кръв. И трябва да купуваме големи опаковки препарат за чистене на килими. Ненужни разходи! — усмихна се отново той. — Така че просто ми дай шибаната Черна книга. Онази, на Том Уейли. Дето я намери в Лалеш. Дай ми я. Веднага.
Уебкамерата се наклони леко на една страна. Клонкъри се пресегна и я оправи. След това се наведе право към нея.
— А що се отнася до жертвоприношение на дете, на малката Лизи ето тук… Ами…
Той се изправи и отиде до стола на Лизи. После с претенциозен жест като фокусник дръпна качулката от главата й. Лизи се показа и се втренчи ужасено в камерата, а устата й беше стегнато запушена с кожена превръзка.