Тайната на сътворението
- Автор: Нокс Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:
— Но защо не ни се обади, бихме могли да…
— Виж имейла!
Форестър хвърли притеснен поглед към Бойер, но се наведе към клавиатурата и набра адреса на пощата. Роб му даде паролата.
— Ето го — посочи Роб. — Има линк към видеоклип. Отвори го.
Форестър кликна върху линка и екранът внезапно оживя. Камерата показваше същата стая, а Кристин и Лизи отново бяха завързани на столовете и с качулки върху главите. Бяха със същите дрехи, същите качулки, а в стаята нямаше нищо, което да подскаже къде би могла да се намира.
— Това вече го гледахме — меко каза Форестър. — Работим по записа, Роб. Смятаме, че им слага качулки, за да не могат по някакъв начин да предадат информация къде са. Някои хора умеят да сигнализират чрез мигане, като морзова азбука. Но както и да е, има нещо, което бих искал да отбележа…
— Инспекторе…
— Проучвах рода Клонкъри и предците му от рода Уейли. Има един любопитен нов ъгъл…
— Инспекторе! — Роб кипеше от справедлив гняв и едва удържаше мъката си. — Искам просто да млъкнеш! Да си затвориш устата и да гледаш клипа!
Двамата полицаи отново си размениха притеснени погледи. Бойер заобиколи бюрото, за да може да вижда екрана на монитора. Тримата мъже останаха вторачени в него, докато клипът течеше.
Отляво на екрана се появи фигура. Беше Клонкъри и в ръцете си държеше тенджера. Беше голяма, от сив метал и пълна с гореща вода, от която се вдигаше пара. Той остави тенджерата на земята и отново излезе извън кадър. Кристин и Лизи стояха вързани за столовете със злокобните черни качулки на главите си и явно не разбираха какво се случва около тях. Поне не показваха, че усещат какво прави Клонкъри.
Той се върна, като този път държеше нещо като метална стойка на три крака и преносим газов котлон с бутилка. Котлонът беше запален и гореше със син пламък. Клонкъри постави стойката пред Кристин и бутна бутилката с котлона между краката й. След това взе тенджерата с водата и я сложи отгоре. На силния огън водата веднага започна да ври.
Клонкъри изглеждаше доволен и се обърна към камерата.
— Тези шведи са странна сбирщина, не смяташ ли, Роб? Имам предвид, погледни само какво ядат и как готвят! Сандвичи без горна филия, гравадлакс и всичките онези рецепти с херинга. А сега и това! Както и да е, вече сме готови. Роб, надявам се да оцениш разходите, които направих. Тази тенджера струва 50 лири, но после мога да я върна и да я заменя за скара за печене.
Клонкъри погледна някъде встрани извън кадър.
— Добре. Така. Момчета, някой да има нож? Ало, да имате голям нож за рязане на хора? Да, точно този, благодаря. Много благодаря.
Клонкъри пое ножа от невидимия си помощник, наклони го настрани и прокара палец по острието.
— Перфектно.
После отново се обърна и погледна право в обектива на камерата.
— Разбира се, Роб, не говоря за съвременните шведи. Не, нямам предвид кухненските мебели от „Икеа“. Нито пък „Волво“, „Сааб“ или тенис центровете на закрито — засмя се Клонкъри. — Имам предвид шведите, преди да се превърнат в гейове. Истинските, средновековните шведи. Дългокосите варвари, които наистина са знаели как да се разправят с враговете си и как се принасят жертви на Один. И на Тор. Сещаш се. Защото сега ще направим точно това, по много специален начин. Тази сутрин сме на шведска вълна. Ще се заемем с едно старовремско шведско жертвоприношение. Врящите вътрешности.
Ножът проблесна във въздуха.
— Ще срежем едно от твоите момичета и докато е още живо, ще сварим вътрешностите и червата й в тази голяма тенджера ето тук. Но кого да пожертваме? Ти кого предпочиташ? — намигна Клонкъри. — Кого? Малкото момиче или голямото момиче? А? Според мен може би трябва да запазим най-доброто за най-накрая, ти не мислиш ли така? Но колкото и да обичаш красавицата Кристин с очарователния родилен белег точно до зърното на гърдата — да, на ето тази, все пак ми се струва, че си по-привързан към дъщеря си. Затова смятам да запазя дъщеря ти за някой друг ритуал. Ще го проведем по-късно, може би утре. А сега ще разпорим французойката. В крайна сметка, коремчето й е толкова хубаво! Да разрежем ли приятелката ти? Да, предлагам да направим точно това.
Убиецът се наведе към скритата под качулката фигура на Кристин. Тя се извиваше и опъваше въжетата, но това беше напълно безсмислено. Роб виждаше как качулката се издува и спада пред устата на задъханата от ужас Кристин.
Клонкъри повдигна пуловера й с няколко сантиметра и Кристин потрепери от докосването му.