Тайната на сътворението
- Автор: Нокс Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:
— И тогава най-после е била върната на йезидитите… чрез Остин Леърд!
В телефонната слушалка се възцари тишина. Роб разсъждаваше върху теорията и се опитваше да не мисли за дъщеря си.
— Да. Това е интересна идея…
— Това е нещо повече от идея, Роб. Виж това! — Роб долови как Изобел прелиства страниците на книгата. — Ето, слушай! Това е описание на втората среща на Леърд с йезидитите. „Когато сред йезидитите се понесе слух, че Леърд се е върнал в Истанбул, се взе решение да пратят там четирима свещеници и един старейшина.“ Те са отишли до Истанбул пеша.
— И?
— Има и още. След „тайни преговори“ с Леърд и Кенинг в османската столица Леърд и йезидитите са тръгнали на изток към Кюрдистан, обратно към земите на йезидитите. — Изобел си пое дъх и цитира дословно: — „Пътуването от езерото Ван до Мосул се превърнало в триумфална процесия… Леърд бил засипан от благодарности, защото към него се бяха обърнали йезидитите и той се доказал достоен за тяхното доверие.“ След това групата минала през селата на йезидитите и стигнала до Урфа, придружена от „стотици пеещи и викащи хора“.
Роб чувстваше въодушевлението на Изобел, но не го споделяше.
— Да, разбирам — каза той, докато гледаше мрачното и облачно небе над Лондон. — Може би си права. Черната книга сигурно е някъде в Кюрдистан. Не е във Великобритания или в Ирландия, защото Леърд я е върнал. Клонкъри и бандата му грешат. Така е.
— Разбира се, миличък. Но не е просто в Кюрдистан, а в Урфа. Лалеш, разбира се, е свещената столица на йезидитите, но древната административна столица, политическата столица, е Урфа. Книгата се намира в Шанлъурфа. Скрита е там. Леърд я е отнесъл и я е върнал на йезидитите, а в замяна те са му казали къде са великите паметници от древността, къде да намери обелиска от Ниневия и т.н. А Кенинг и Леърд са получили славата, която са търсили. Всичко съвпада!
Устата на Роб беше пресъхнала и той изля отчаянието си в сарказъм.
— Добре. Изи, това е чудесно, възможно е да е точно както казваш. Но как, по дяволите, да се сдобием с Книгата? Как? Йезидитите се опитаха да ни убият, а Шанлъурфа е място, където не сме желани. Предлагаш да се разходим дотам и да настояваме да ни предадат свещените си текстове? Да имаш някакви други полезни идеи? Да ходим до езерото Ван например!
— Не говоря ти да ходиш — въздъхна Изобел. — Имах предвид себе си. Това ми дава шанс. Имам приятели в Урфа, а ако успея първа да се добера до Черната книга, дори само да я взема назаем за няколко часа, за да направя копие… Е, тогава ще имаме коз срещу Клонкъри и ще можем да разменим знанията си срещу Лизи и Кристин. А аз наистина познавам йезидитите и вярвам, че мога да намеря Книгата. Ще я намеря.
— Изобел…
— Не можеш да ме разубедиш. Отивам в Шанлъурфа, Роб. Ще ти намеря Черната книга. Кристин ми е приятелка, а дъщеря ти е все едно моя дъщеря. Искам да помогна и мога да го направя, имай ми вяра!
— Но, Изобел, това е опасно. Теорията ти е крайно невероятна, а йезидитите, с които аз се срещнах, бяха убедени, че Черната книга е във Великобритания. Ако не е така, защо ще вярват? А да не забравяме и Кирибали…
— Кирибали не ме познава — изкиска се възрастната жена. — А и аз съм на шестдесет и осем години. И ако някакъв полудял несторианец ме обезглави, добре, така да бъде. Тъкмо няма да се притеснявам за нова рецепта за очила. Но смятам, че съм права, Роб. Вече имам идея къде може да е Книгата. И летя за Урфа още тази вечер.
Роб се опита да каже нещо. Надеждата, която Изобел му предлагаше, беше съвсем слаба, но в същото време искаше да вярва, тъй като нямаше никакви други реални възможности за действие. А освен това разбираше, че Изобел рискува живота си независимо от резултата.
— Благодаря ти, Изобел. Благодаря ти, каквото и да се случи. Благодаря ти за това.
— De nada. Ще спасим момичетата, Роб. Ще се видим скоро. Ще ви видя и тримата!
Роб седна и потри очите си. Следобеда излезе и пи сам в някакъв бар. Върна се у дома си, но постоя само няколко минути, тъй като не можеше да понася тишината. Затова излезе пак и продължи да пие. Местеше се от бар в бар, пиеше бавно сам и през пет минути поглеждаше телефона си. На следващия ден върши същото. На по-следващия пак. Сали звъня пет пъти, обаждаха му се и приятели от „Таймс“. Звънна Стив, после пак Сали. Полицията не звънеше.
През останалото време му се обаждаше Изобел. Звънеше му час по час и му даваше отчет за работата си в Урфа. Каза му, че усеща, че е „близо до истината, близо до Книгата“. Някои от йезидитите твърдели, че Книгата я няма, но други смятали, че е права и тя е била върната. Никой обаче не знаел къде е скрита. „Близо съм, Роб. Много съм близо“, беше казала Изобел.