Тайната на сътворението
- Автор: Нокс Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:
Клонкъри погали косата на детето.
— Толкова много начини, а само едно малко момиченце. Кой ли да си избера? Инките са качвали децата високо в планините и са ги оставяли да умрат от студ и глад. Но това според мен е доста бавно. Доста… скучно. Но какво би казал за по-рафинираните методи на ацтеките? Може би си чувал за бог Тлалок?
Клонкъри обиколи около стола на Лизи.
— Ако трябва да съм съвсем откровен, Роб, бог Тлалок е бил лигльо. Искал е да утолява жаждата си с човешки сълзи. Така че свещениците на ацтеките трябвало да накарат децата да плачат. И те ги разплаквали, като изтръгвали ноктите им. Много бавно, един по един.
Клонкъри развърза едната ръка на Лизи и Роб видя, че дланта на дъщеря му се тресе от страх.
— Да, Роб, изтръгвали ноктите, а след това отрязвали малките пръстенца ето така. — Клонкъри погали пръстите на Лизи. — Това, разбира се, е карало децата да плачат. Ноктите им са били изтръгнати. А докато ги изтръгвали, ацтеките събирали сълзите на хлипащите деца и поднасяли течността на олтара на Тлалок. После децата били обезглавявани.
Клонкъри се усмихна и след това грубо завърза ръката на Лизи отново за стола.
— Така че, Роб, може би ще направя точно това. Може да се придържам към метода на ацтеките. Но наистина смятам, че ти трябва се опиташ да ме разубедиш. Не ме карай да изтръгна ноктите й, да отсека пръстите й, а накрая да й отрежа и главата. Но ако твоето твърдоглавие ме принуди да направя което и да било от тези неща, бъди сигурен, че ще ти изпратя сълзите на Лизи в пластмасово флаконче. Затова се размърдай, започни да действаш и се залови за работа. — Клонкъри отново се усмихна. — Клъц, клъц!
Убиецът се наведе напред и посегна към камерата. Образът застина на пауза.
Роб продължи да гледа монитора още десет минути. Гледаше замръзналата на екрана полуусмивка на Клонкъри, високите му скули, ясните му зелени очи и тъмната му коса. В стаята зад него бяха дъщерята и приятелката на Роб, завързани за столове и чакащи да бъдат набити на кол, измъчвани и убити. Роб нямаше никакво съмнение, че Клонкъри ще изпълни заканите си. Беше прочел полицейския доклад от убийството на Де Сейвъри.
Роб прекара следващия ден със Сали. Получи още един имейл с още един видеолинк. Този път записът беше толкова жесток, че Роб повърна, докато го гледаше.
41
Роб тръгна за кабинета на Форестър в Скотланд Ярд веднага след като изгледа видеоклипа. Дори не се обади предварително, не предупреди нито с имейл, нито с есемес, само изтри повърнатото от устата си, изми лицето си със студена вода и се метна на първото такси.
По пътя към „Виктория“ наблюдаваше щастливите хора по улиците. Пазаруваха, вървяха, качваха се и слизаха от автобуси, зяпаха витрините… Беше му трудно да приеме обичайния живот след ужаса, през който току-що беше преминал, гледайки записа.
Опита се да не мисли за него и да овладее гнева си. Все още можеше да върне дъщеря си, дори и за Кристин да беше твърде късно. Роб седеше на задната седалка в таксито и искаше да разбие прозореца му с юмрук, но успя да се овладее. Не биваше да губи контрол над себе си. Поне не сега. Ако някога му се удаде шанс, ще убие Клонкъри. Няма просто да му пререже гърлото с нож или да разцепи главата му с брадва. Ще го удря с ръжен, докато чу счупи черепа и мозъкът му изтече през очите. Не, по-добре да го гори бавно с киселина и да разкапе красивото му лице. Да му причини болка, болка, болка…
Роб искаше отмъщение заради това, което Клонкъри беше направил на Кристин. Искаше кръв. Веднага.
Таксито спря пред модернистичната фасада от стъкло и алуминий на Ню Скотланд Ярд, плати, сумтейки, и влетя през вратите. Някакви момичета на рецепцията се опитаха да го спрат, но той ги изгледа толкова гневно, че те не знаеха как да реагират. Бойер забеляза Роб и бързо отиде до него.
— Има нещо, което трябва да видите — каза журналистът.
Младоликият финландец се опита да се усмихне, но Роб дори не си направи труда да върне приятелския жест. Изражението на Бойер помръкна, а Роб се намръщи в отговор.
В асансьора и двамата мълчаха. После минаха по коридора към кабинета на Форестър. Бойер почука на вратата на шефа си, но Роб направо го изблъска и нахлу вътре. Форестър пиеше чай и разглеждаше някакви папки и подскочи стреснат, когато Роб блъсна вратата и се настани на един от столовете до бюрото.
— Влезте ми в пощата. Вътре има имейл от Клонкъри — каза Роб безизразно.