Тайната на сътворението
- Автор: Нокс Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на сътворението». Краткое содержание книги:
Форестър победоносно отпи глътка минерална вода. Защо човек би искал да живее близо или дори над жертвите си? Но и защо толкова много убийци правят точно това? Детективът се загледа в слънчевото небе над Лондон и се замисли върху тази любопитна подробност в толкова случаи на убийство. Фред Уест от Англия например, беше погребал убитите си дъщери в задния двор. Джон Уейн от Гейси, щата Индиана, заровил десетките момчета, които убил, точно под къщата си. Когато попаднеш на масов убиец, първото нещо, което трябва да направиш, е да потърсиш труповете в двора или под дъските на пода. Това беше стандартна полицейска практика. Просто убийците често криеха жертвите си съвсем наблизо.
Форестър никога не се беше замислял върху този феномен преди, но сега остана поразен колко странно беше всичко. Очевидно ставаше дума за много силен, най-вероятно подсъзнателен импулс — да живееш близо или над мъртвите жертви. Но този импулс, оказва се, е съществувал и преди десет хиляди години. Може би фамилията Клонкъри правеше точно това — живееше над телата на жертвите си. Над телата на всички онези войници, пратени на смърт от Касапина от Албер.
Да. Форестър отпи още глътка от топлата минерална вода. А ямата с жертвите от древността? Може би семейство Клонкъри е изпитвало влечение и към тях. В крайна сметка труповете в гроба в Рибмон бяха келтски, на галски воини.
Форестър се изправи. Нещо се въртеше из мислите му, дразнеше го, беше като нишка, чийто край все му се изплъзва. Келтски, келт, келти… А откъде произлизаше рода Клонкъри? Форестър реши да потърси информация за прародителите на Клонкъри.
Откри я след по-малко от две минути. По женска линия фамилията Клонкъри произлизаше от стар ирландски род. Но не обикновен род. Техни предци бяха… Уейли.
Клонкъри бяха потомци на Уейли Палежа, един от основателите на ирландския „Клуб на адския огън“.
Форестър изтръпна. Усети прилив на адреналин, умът му работеше на страхотни обороти и чувстваше, че може да разреши загадката. Беше на прав път, догадките му се оказваха верни. Щеше да разкрие цялата мистерия веднага, при това от бюрото си.
Инспекторът се замисли къде ли е бандата и кое е скривалището й. От доста време той и Бойер, а и останалите от екипа, смятаха, че бандитите влизат и излизат от Великобритания и пътуват до Италия или до Франция. С частен самолет, може би дори с яхта. Но може би просто бяха следвали погрешната следа, бяха разсъждавали погрешно. Това, че някои от членовете на бандата бяха италианци или французи, не означаваше, че всички пътуват до Италия или до Франция. Може би наистина бяха в друга страна, но това беше единствената страна, за която не ти трябваше паспорт при напускане или влизане във Великобритания. Форестър вдигна глава и видя, че Бойер влиза в офиса.
— Мой финландски приятелю!
— Сър?
— Мисля, че знам.
— Какво?
— Знам къде се крият, Бойер. Мисля, че знам къде се крият.
40
Роб стоеше в апартамента си и гледаше видеоклипа, без да може да откъсне очи. Клонкъри му го беше пратил по имейла преди три дни.
В клипа дъщеря му и Кристин бяха в малка стая без мебели. Устите им бяха запушени, а и двете бяха вързани здраво за дървените столове, на които седяха.
Това беше всичко. Бяха облечени в чисти дрехи, не изглеждаха наранени. Но стегнатите кожени превръзки около устата и ужасът в очите им правеше гледането за Роб труднопоносимо.
Въпреки това той пускаше клипа отново и отново на всеки десетина-петнадесет минути. Не отлепяше очи от монитора, а след това обикаляше из апартамента само по бельо, небръснат, без да си е взел душ и зашеметен от отчаяние. Чувстваше, че се побърква и ще се превърне в старец светец от Пустинята на терзанието. Опита се да хапне препечена филийка, но се отказа. От доста време не беше ял нормална храна, ако не броим закуската, която бившата му съпруга беше приготвила преди няколко дни.
Беше отишъл при Сали, за да поговорят за случилото се с дъщеря им. Сали му опържи яйца с бекон и той усети глад сякаш за пръв път от столетия. Беше преполовил чинията, когато Сали се разплака. Роб стана и се опита да я успокои с прегръдка, но това само влоши нещата. Тя го отблъсна и се разкрещя, че за всичко е виновен той, а след това продължи да плаче и го зашлеви през лицето. Роб не вдигна ръка да се защити и тя продължи да го удря с шамари и юмруци, като се тресеше от плач. Роб прие всички удари, защото чувстваше, че Сали е права. Имаше право да е побесняла от гняв, защото той беше отговорен за нещастието. Той и неговата статия, непрестанното преследване на истината, егоистичното му желание за журналистическа слава и безумното пренебрегване на постоянно нарастващата опасност. Дори не беше в страната, за да защити Лизи. За всичко беше виновен той.