Ветровете на Нептун
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #5
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Ветровете на Нептун». Краткое содержание книги:
След като преодоля всички блокировки, Жозет се сблъска с обявеното от Ретанкур излъскване.
- Изтъркано с желязна четка и изплакнато - каза тя на Адамсберг.
Очевидно. Опитните специалисти от лабораторията не бяха открили нищо и нямаше причина Жозет да
336
има по-голям късмет. Обаче набръчканите ръце на хакерката упорито стояха върху клавиатурата.
- Ще опитам пак - заинати се тя.
- Няма смисъл, Жозет. Момчетата от лабораторията са го обърнали с хастара навън.
Беше време за порто и Клемантин повика Адамсберг, за да му поднесе вечерното питие, така както се нарежда на ученик да си пише домашните. Сега Клемантин добавяше към сладкото вино разбит жълтък. Така портото ставаше още по-възстановително.
- Заинатила се е - обясни Адамсберг на Клемантин, поемайки пълната с гъста смес чаша, с която вече бе свикнал.
- Като я гледаш, ще си кажеш, че с пръст да я бутнеш, ще падне - каза Клемантин, като чукна чашата си в чашата на Адамсберг.
- Но няма да падне.
- Чакайте - прекъсна го Клемантин и хвана ръката на Адамсберг, който поднасяше чашата към устните си. - Когато се чукат, хората се гледат в очите. И отпиват веднага след това, без да оставят чашата. Иначе не става.
- Кое не става?
Клемантин пок лати глава, сякаш въпросът на Адамсберг свидетелстваше за вродената му глупост.
- Хайде пак - каза тя. - Гледайте ме право в очите. За какво говорех?
- За Жозет и за бутане с пръст.
- Да. Само така изглежда. Вътре в моята клета Жозет има един компас, който винаги показва север. Хиляди е прибрала от големите риби. И няма намерение да спира.
Адамсберг отнесе още една чаша с възстановителната смес в кабинета.
- Когато се чукат, хората трябва да се гледат в очите - обясни той на Жозет. - Иначе не става.
Жозет усмихнато се чукна с него по всички правила на изкуството.
337
- Успях да открия фрагменти от една линия - каза тя с тънкия си гласец. - Става дума за взривени останки от послание. Което вашите хора не са прочели
- додаде тя с едва доловима нотка на гордост. - В някои ъгълчета и най-добрите следотърсачи не се сещат да погледнат.
- В луфта между стената и крака на мивката.
- Например. Винаги съм обожавала основното почистване, което дразнеше моя корабовладелец. Елате да видите.
Адамсберг се приближи към екрана и прочете херметична поредица от букви, оцелели от катастрофата: дам ком дир ау дев ека.
Жозет изглеждаше предоволна от откритието си.
- Само това ли е останало? - разочаровано попита Адамсберг.
- Само това, но все пак е нещо - все така весело отвърна Жозет. - Защото групата от т ласни ау не се среща често във френския език. Колко думи има с ау
- каучук, аутист, аула, бау-бау...
- Раут.
- Раут ли?
- Голям светски празник, Жозет.
- А, да. Наричаха го „жур“, когато живеех на широка нога. Може и да е собствено име, Маугли например.
- Не вярвам Микаел да е чел Киплинг.
- А и това дам е много интересно.
- Класическата парола за Амстердам. Почти сигурен съм, че Микаел е бил дилър.
- Каучук може ли да означава дрога?
- Не съм чувал, но е възможно. Смолата на канабиса - каучук. Защо не?
- Което май прилича на кореспонденция на дилър. На останки от кореспонденция.
Жозет си записа разпръснатите букви на един лист и двамата поработиха малко в мълчание.
338
- Не знам какво да правя с дев ека - заключи Жозет.
- Дрога за девет човека? Или девет кила от по-леката? - предложи Адамсберг.
- Така получаваме нетцо като Амстердам -.... -... -каучук -девет - човека.
- Нищо общо с Тризъбеца - каза Адамсберг тихо. -Микаел вероятно се е забъркал в трафик на наркотици не по негова мяра. Това е информация за отдела за борба с наркотиците, Жозет, не за нас.
Жозет деликатно оттш от портото си. От раздразнение личицето й още повече се набръчка.
Ретанкур беше сбъркала къртицата, мислеше Адамсберг, докато разравяше огъня. Как казваха в Квебек „разравям“? А да, „разръчквам“. Двете жени спяха, а него сън не го ловеше. Той разръчкваше огъня. Никога нямаше да открие къртицата, която най-вероятно никога не бе съществувала. Пазачът на сградата и само той бе информирал Лалиберте. Колкото до проникването в дома му, то не почиваше на много нещо. Един ключ, може би преместен на няколко сантиметра встрани, и купчина папки, която Данглар си мислеше, че е подредил по-добре. Кажи-речи, нищо. Никога нямаше да открие малко вероятния си придружител на пътеката на пирогите. Дори да възстановеше всички престъпления на фюлжанс, пак щеше да остане сам на зловещата пътека и щеше да стои там до края на живота си. Адамсберг усещаше как връзките му със света се късат една след друга и го изолират като мечка стръвница, останала върху откъсналия се лед и все по-отдалечаваща се от континента. Приютила се тук, при портото с разбит жълтък на Клемантин и сивите терлици на Жозет.