Не се сбогувам [bg]

Мона хвана обекта за бодливото теме и го завъртя в нужната позиция.

- Пак ли искате да говоря за нещо? - попита японецът, докато тя натриваше ръцете си с талк. Мона кимна. Когато говореше, лицето му оживяваше, защото иначе си беше съвсем като истукан.

- Мисля за предишната ни беседа, госпожо, и ето какво ще ви кажа. Не може да ви се роди момиченце. Погледнете господаря. Нима той може да има момиче? Това е невъобразимо. Той е прекалено много мъж.

Маса си мечтаеше да възпитава момче, защото Фандорин нямал никакво понятие от деца и със сигурност щял да развали сина си.

- Погледнете ме - Мона опипа с пръсти късия му нос, за да улови пространствените измерения. - Само не си въртете главата.

Той я погледна с ъгълчето на окото си.

- А аз мога ли да имам момче? Нима аз не съм жена в достатъчна степен? Никакво бръчкане на челото!

Идеята не се хареса на Маса. Той засумтя.

- Разкажете ми нещо - каза Мона, като оформяше бързо восъка.

- За какво?

- За жените, които Ераст е обичал. Колко са те?

Тя вече отдавна се опитваше да го насочи към тази тема.

- Не. Господарят ще се разсърди.

- Ах, колко жалко - огорчи се Мона. - Аз често мисля за това и започвам да се притеснявам. Ето сега направо ме бодна сърцето. Не питам от ревност. Кой ревнува от миналото? Просто искам да се науча да го обичам възможно най-добре. А за тази цел трябва за знам за жените, които е обичал. Какви, как, защо?

Аргументът за притеснението винаги действаше безотказно. Японецът се замисли и започна да сгъва пръсти. Скоро те свършиха и той започна да ги разгъва обратно.

- Имам предвид обичал, а не разни глупости – уточни Мона.

- Тогава е лесно. Господарят е обичал три жени много силно. И още три - но не чак толкова.

- Първо ми разкажете за онези, които е обичал много силно.

Маса печално въздъхна.

- Първата е била преди мен. За нея няма как да разкажа. Но тя е била много млада и едва ли бихте могла да се научите на нещо от нея... Втората обаче - аз я познавах - беше истински сенсей на любовта, о да, но тя беше лисица-кицуне. А третата всъщност я нямаше.

- Как така?

- Тя през цялото време играеше някаква роля, а нея самата я нямаше.

- Ераст много силно е обичал първо едно момиче, след това лисица и накрая преструвана, така ли? - Мона се намръщи. Разговорът беше неприятен, но безумно интересен.

- Подозирах, че е глупав в любовта.

- Да - съгласи се Маса - безнадеждно глупав. Така и не успях да го науча на това, макар да се опитвах. Слава богу, че той обикна вас.

Никой не го е и питал кой знае колко, рече си Мона. А Маса смени рискованата тема: