![Жената от леса [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/2/2/zhenata-ot-lesa-bg-download.jpg)
Жената от леса [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #16
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547330009
- Переводчик: Ирина Манушева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жената от леса [bg]». Краткое содержание книги:
- Мисля, че ще го запомня. - Баща ѝ взе палтото си от закачалката и едно фенерче от чекмеджето под нея. - Ще погледна отвън, да глътна малко въздух.
Той обиколи двете къщи. Единствените следи от опит за проникване бяха до прозореца на Даниел: по дограмата и стъклото личаха пръски кал, като от мръсни пръсти, които са се опитвали да го отворят. Оуен ги избърса с ръкава на палтото си.
Както беше казала Холи, нямаше смисъл да тревожат момчето.
81
Телефонът на Били иззвъня, докато почистваше боклука пред „Сънлайт Хейвън“ в Южен Портланд. Комплексът с дванайсет апартамента беше най-доходният имот на Стоунхърст с добре поддържана градина отзад и светли стаи с високи тавани. Жилищата в него се отдаваха само на представители на бялата раса, независимо от всички препоръки, които представяха останалите. Един от апартаментите на най-горния етаж в момента беше свободен и Били имаше насрочен оглед след час, но някой беше изхвърлил торби със смет отвисоко в неуспешен опит да уцели контейнера и боклуците се бяха пръснали из целия двор. Затова сега Били се надпреварваше с вятъра за хартиени опаковки, събираше изгнили огризки от плодове и си мислеше, че животът определено се е изсрал в обувките му.
Погледна екрана на телефона, но номерът беше скрит. Мразеше, когато хората правеха така, и обикновено оставяше разговорите да се прехвърлят към гласовата поща. Този път обаче вдигна, в случай че се обаждат евентуалните наематели и им се е наложило да заемат чужд телефон.
Гласът отсреща звучеше досущ като на онези актьори в тъпите класически филми, които оповестяваха, че вечерята е сервирана. Майка му обичаше да ги гледа.
- С господин Стоунхърст ли разговарям?
- Същият.
- Господин Уилям Стоунхърст?
Били не помнеше откога не са го наричали така, освен когато майка му беше ядосана.
- Аха. Кой е?
- Името ми е Куейл. Мисля, че знам кой е запалил пикапа ви.
82
Даниел Уийвър се събуди от драскане по прозореца. Завесите бяха спуснати, в къщата беше тихо. Майка му си беше легнала малко след като Даниел се прибра, а дядо Оуен си беше отишъл дори по-рано, така че въобще не успя да го види. Стори му се, че майка му е малко по-спокойна, отколкото изглеждаше напоследък. Тя сложи Даниел да седне и го попита как е минал денят му, а после го прегърна, и на него му хареса. Много му хареса.
Драскането се повтори. Даниел седна в леглото си.
Каза си, че сигурно е някое животно - енот или котката на семейство Барам, Соломон, която понякога обикаляше и търсеше храна.
Звукът спря и той се успокои. Знаеше си. Глупаво... Драскането беше заменено от тихо почукване и гласа на Карис, която го викаше по име.
даниел
Момчето затрепери.
даниел
Коремът му се сви и той усети лош вкус в устата си.
отвори прозореца
Той простена и затисна устата си с ръка, но беше късно.
чувам те
- Не - прошепна той.
не ядосвай мама
Даниел запищя с всичка сила.
83
Полетът на Паркър кацна в Синсинати в осем вечерта. Можеше да пренощува в хотела на летището и да тръгне за Кадилак сутринта, но тази мисъл го потискаше - в тези хотели всички искаха да бъдат някъде другаде, поради което те по същество представляваха екзистенциални дилеми с кофти барове - така че взе кола под наем и се отправи на запад.
Според информацията в интернет Кадилак можеше да се похвали с всичко на всичко два мотела - един семеен, тип бунгало, напомнящ декор на филм на ужасите, и един от веригата „Холидей Ин“. Паркър избра втория. Стигна малко преди полунощ и си легна веднага, без да дърпа завесите, така че сутринта се събуди от слънцето. Облече черно сако с бяла риза и тъмни джинси, красиво подчертани от черните обувки „Олукай Мауна Кий“. Искаше да излъчва известна доза достолепие при срещата си с Лейла Патьн - не стряскащ, само достатъчно стряскащ.
Пропусна закуската в хотела в полза на „Сънисайд Дайн Ин“ на главната улица. Избра си маса до прозореца, където хапваше препечени филийки, пиеше кафе, четеше „Индианаполис Стар“ и наблюдаваше високата, стройна брюнетка с избродиран надпис „Лейла“ отляво на гърдите, която обслужваше клиентите на бара.
Не беше трудно да я намери: в имотния регистър в Кадилак имаше само една жена на име Патън, а номерът на социалната ѝ осигуровка неотдавна беше вписан в списъка със служители на „Сънисайд“. Паркър нямаше никакво намерение да я заговаря на работното ѝ място; просто имаше късмет да я открие там, докато закусва. Като лицензиран частен детектив той беше успял да проучи и автомобила ѝ в регистрите на щата и знаеше, че кара „Фолксваген Ню Бийтъл“ от 2005 г„ който в момента беше паркиран в сектора за служители на паркинга на заведението. Заприказва се с обслужващата го сервитьорка, Тамира, и се поинтересува колко дълги са смените им. Пресметна, че Патън вероятно ще работи докъм два следобед. Дори да си тръгнеше по-рано, той имаше домашния ѝ адрес, но предпочиташе да ѝ се представи на публично място. Ако я изненадаше вкъщи, тя можеше да хлопне вратата под носа му, а и имаше пълното право да повика полиция, ако той упорства.