Тръпка [bg]

— Грейс е тук — каза Бек. — Всичко е под контрол. Кажи ми къде си? Добре ли си?

— Студено.

Тази ужасна, самотна дума бе преодоляла всички смущения и прозвуча с кошмарна яснота. Закрачих напред-назад. Просто не можех да стоя на едно място.

Гласът на Бек беше съвършено спокоен:

— Не те чувам добре. Опитай да кажеш къде се намираш, кратко и ясно.

— Кажи на Грейс… обади Из…ел… в… барака ня…де. Чух… преди.

Върнах се отново при плота и се приведох над телефона до Бек.

— Искаш да се обадя на Изабел? Ти си в някаква барака в техния имот, така ли? Тя там ли е?

— Да. — Натърти Сам. — Грейс?

— Какво?

— … ичам те!

— Недей да говориш все едно се сбогуваш с мен, Сам Рот. Ще те измъкнем.

— Побърз…

Връзката прекъсна.

Бек вдигна очи към мен и в тях видях цялата загриженост и всичката тревога, които гласът му не издаваше.

— Коя е Изабел?

— Сестрата на Джак. — Имах чувството, че ми отне цяла вечност да сваля раницата от гърба си и да извадя телефона от единия джоб. — Сам трябва да е затворен някъде в рамките на имението им. В барака или нещо подобно. Ако успея да се свържа с Изабел, тя може би ще успее да го открие. Ако ли не, тръгвам натам още сега.

Пол гледаше през прозореца към умиращото отвъд близките дървета слънце и аз знаех прекрасно за какво си мисли. Нямах достатъчно време, за да стигна до дома на Кълпепър, преди температурите да са паднали фатално. В момента обаче беше безполезно да мисля за това. Открих номера, от който Изабел ми се бе обадила по-рано, и натиснах бутона за набиране.

Сигналът свободно се чу два пъти. После прозвуча провлачено „ало“.

— Изабел, Грейс е.

— Не съм идиот. Видях ти името на дисплея.

Искаше ми се да се пресегна през телефона и да я удуша.

— Изабел, Джак е заключил Сам някъде около вашата къща. — Продължих, отговаряйки предварително на логичния й въпрос: — Не знам защо. Но Сам ще се трансформира, ако стане прекалено студено, а в момента е заключен някъде, където определено не е топло. Моля те, кажи ми, че си вкъщи.

— У дома съм. Току-що влизам. И не съм забелязала следи от борба из къщата.

— Имате ли барака за инструменти или нещо подобно?

В гласа на Изабел прозвуча раздразнение.

— Имаме точно шест външни постройки.

— Трябва да е в една от тях. Каза, че е в някаква барака. Слънцето вече залязва, съвсем скоро ще застудее.

— Схванах идеята! — прекъсна ме Изабел. Чух някакво шумолене в слушалката. — Обличам си палтото и излизам. Чуваш ли ме, вече съм навън. Прелестният ми задник измръзва заради теб. Заобикалям къщата. Минавам покрай мястото, където кученцето ми пишкаше, преди проклетият ми брат да го изяде.

Пол се усмихна немощно.