Тръпка [bg]

— Никога вече няма да го видя. Това е неговата последна година. Мислех, че съм в пълното си право да му се сърдя, но в момента се чувствам глупаво. Просто не мога… не знам как да се справя с това.

Така и не разбрах дали говореше за причината двамата с Бек да се скарат или за своето влакче на ужасите. Продължих да се взирам в огъня. Толкова беше горещ. Мъничко, яростно късче лято. Само ако можех да го вкарам по някакъв начин в Сам, за да му бъде топло завинаги. Забелязах, че Изабел е застанала на вратата и ни наблюдава, но точно в момента всичко, различно от огъня и Сам, ми се струваше безкрайно далечно и чуждо.

— Не спирам да се питам защо така и не се трансформирах — казах бавно. — Дали не притежавам някакъв вроден имунитет или нещо от сорта? Но всъщност най-вероятно нямам такъв. Защото след това се разболях. И защото все още не съм съвсем… нормална. Обонянието и слухът ми са изострени. — Млъкнах в опит да събера мислите си. — Струва ми се, че причината е в баща ми. В онзи момент, когато ме забрави в колата. Беше толкова горещо, че лекарите казаха, че е можело да умра, нали помниш. Но аз не умрях. Оживях. И никога не се превърнах във вълк.

Сам вдигна изпълнените си с тъга очи към мен:

— Най-вероятно си права.

— Но това би могло да бъде лек, нали? Да прегрееш по някакъв начин.

Той поклати глава. Беше много блед:

— Не мисля така, любов моя. Колко гореща беше водата в онази вана, когато ме натика в нея? А и Улрик… той се опита да отиде в Аризона една година. Там е 39–40 градуса. Все още си е вълк. Ако жегата наистина те е излекувала, причината за това е, че си била съвсем малка и си вдигнала толкова висока температура, че буквално си изгоряла отвътре.

— Може би просто трябва да се разболееш. Да предизвикаме треска — казах, но бързо поклатих глава. — Макар да не съм сигурна, че съществува лекарство, което да ти повиши температурата.

— Възможно е — обади се Изабел от вратата. Погледнах към нея. Беше се облегнала на рамката, кръстосала ръце пред гърдите си. Ръкавите на пуловера й бяха покрити с мръсотия. Най-вероятно се бе нацапала, докато беше измъквала Сам от бараката. — Майка ми работи в малка клиника два дни в седмицата и съм я чувала да разказва за някакъв нещастник, който вдигнал 42 градуса температура. Заради менингит.

— Какво се е случило с него? — попитах. Сам пусна ръката ми и извърна лице към огъня.

— Починал е — сви рамене Изабел. — Но един върколак може би ще издържи. Вероятно причината, че самата ти не си умряла като хлапе е, че си била ухапана, преди простият ти баща да те зареже в колата насред жегата.

До мен Сам се надигна и започна да кашля.

— Опитай се този път да не драйфаш на шибания килим — промърмори Изабел.

Той бе обгърнал коленете си с ръце и се давеше, но така и не повърна. Обърна лице към мен и болката, която видях в очите му, накара стомаха ми да се свие.

Стаята се изпълни с отчетливата миризма на вълк. За един шеметен миг се видях как стоя, заровила пръсти в козината на Сам, нейде много далеч оттук.