Тръпка [bg]

И двата звука бяха дошли от Джак. Това не беше мълчаливата борба на Сам да запази човешкия си облик, която бях виждала преди. Това беше нещо агресивно, гневно, шумно. Устните на Джак се разтеглиха, оголвайки зъбите, и миг по-късно лицето му се издължи в муцуна, а кожата му потъмня. Той посегна към мен, сякаш се опитваше да ме удари, но не успя да довърши движението си, защото ръцете му вече бяха лапи с твърди черни нокти и той се стовари на пода, неспособен да стои изправен. Плътта му започна да се издува и извива, изглеждаше лъскава и мазна като плацента, покриваща някакъв ужасяващ новороден хищник.

Видях висящата от окосмяващото се тяло тениска и това бе единственият детайл, в който съзнанието ми успя да се вкопчи, за да повярва, че вълкът, който стои пред мен, допреди миг е бил Джак.

Същият онзи гневен Джак, с когото бях пътувала в колата, но гневът му вече бе освободен от всякаква насока или човешки контрол. Той оголи мълчаливо зъби и пристъпи към мен.

— Отдръпни се!

Някакъв мъж се втурна в антрето, изненадващо пъргав за размерите си, и се хвърли върху Джак с цялата си тежест.

— Лягай долу! — изръмжа мъжът и аз се присвих, преди да осъзная, че говори на вълка. — Долу казах! Това е моят дом. Тук ти си никой. — Беше сграбчил муцуната на Джак с огромната си ръка и крещеше в лицето му, приковал очи в неговите.

Джак изскимтя и Бек натисна главата му към пода, извръщайки поглед към мен. Гласът му прозвуча изненадващо спокоен и делови, предвид факта, че в момента държеше огромен вълк:

— Грейс? Ще ми помогнеш ли?

— Да — отвърнах, но останах съвършено неподвижна и просто наблюдавах сцената.

— Хвани края на изтривалката, под него. Ще трябва да го завлечем до банята. Намира се…

— Знам къде се намира.

— Чудесно. Давай. Ще се опитам да ти помогна, но ще трябва да задържа тежестта си върху него.

Двамата завлякохме Джак до същата онази баня, в която принудила Сам да влезе във ваната. Бек, наполовина легнал върху изтривалката с вълка под себе си, го блъсна в малкото помещение, а аз изритах изтривалката след него. Едрият мъж скочи на крака и затръшна вратата, след което я заключи. Чак сега забелязах, че топката беше от външната страна, което ме накара да се запитам колко ли често тук се случваха подобни неща.

Бек въздъхна тихичко, което ми се стори сериозно подценяване на усилията, които бе положил току-що.

— Добре ли си? Ухапа ли те?

Поклатих глава отчаяно.