Тръпка [bg]

— Не е особено смешно.

— Е, по-добро е от нищо.

— Така си е.

Сам се протегна и докосна бузата ми.

— Заради теб съм склонен да опитам. Да опитам всичко. За да останем заедно.

Каза го толкова простичко, толкова непринудено, че ми отне няколко секунди да осъзная силата на думите му. Знаех, че трябва да отвърна нещо, но не ми беше останал дъх за това.

— Не искам да се връщам там, Грейс. Вече не ми е достатъчно просто да те наблюдавам от гората — сега, когато знам какво е да бъда с теб, да имаме истинска връзка. Вече не мога да бъда просто две жълти очи в мрака. И бих рискувал всичко…

— Дори и да умреш?

— Да, дори и да умра. Пред болката да виждам как всичко това ми се изплъзва. Нямам сили за това, Грейс. Искам да опитам. Но… мисля, че трябва да бъда човек, за да може идеята ти да подейства. Не смятам, че бих могъл да убия вълка в себе си, ако в този момент съм вълк.

Потръпнах. Не заради студа, а защото усещах, че е възможно. Ужасяващо, смъртоносно, кошмарно… възможно. И аз го исках. Исках никога да не ми се налага да се откажа от докосването му, от гласа му. Трябваше да му кажа не, не си струва, но това би било толкова колосална лъжа, че просто не можех да я произнеса.

— Грейс — прекъсна той мислите ми, — само ако ме искаш.

— Какво? — попитах и едва тогава осмислих думите му. Струваше ми се невероятно, че изобщо отваря дума за нещо подобно. Нима беше толкова трудно да прозре чувствата ми. Едва тогава осъзнах — както често се случваше, с немалко закъснение — че той просто иска да чуе думите. Беше се разкрил пред мен, а аз се правех… на стоик. Всъщност май никога не му го бях казвала.

— Разбира се, че те искам. Сам, обичам те и ти го знаеш. Обичам те от години. Наистина прекрасно знаеш това.

Той обви тялото си с ръце.

— Да, знам го. Но исках да те чуя как го казваш.

Пресегна се, за да докосне ръката ми, преди да се усети, че в момента не можех да я сваля от волана. Затова се заигра с косата ми, навивайки кичур около пръстите си. Погали ме по шията. Искаше ми се да вярвам, че усещам пулса му, че сърцата ни започват да бият в синхрон от този нежен досег. Копнея това усещане да бъде мое завинаги. Възможно е.

Той се отпусна отново в седалката си с уморено изражение и сведе глава на рамото си, без да сваля очи от мен. Започна тихичко да си тананика някаква песничка. Почти не можех да различа думите, но ставаше въпрос за едно лятно момиче. За мен. А може би бих могла да бъда неговото вечно момиче. Виждах притворените му жълти очи, чувах гласа му и в този прекрасен момент насред ледения зимен пейзаж ние двамата бяхме затворени в сапунения мехур на собствения си малък свят, изпълнен с лятна топлина и любов. Ясно си представях как този миг може да се разтегли в цял един щастлив живот, който да прекараме заедно.