Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Тръпка [bg]
Тръпка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Тръпка [bg]

Электронная книга - «Тръпка [bg]». Краткое содержание книги:

Студът. Гората. Вълците. Жегата. Докосването. Целувките. Тайните. Тръпката. Нейният вълк. Неговото лятно момиче. Белезите от миналото, крехкото настояще, невъзможното бъдеще... Грейс Задържах погледа си върху очите на вълка толкова дълго, колкото можах. Бяха ярки, искрящожълти. От толкова близо виждах, че са изпъстрени с всеки нюанс на златистото и светлокафявото. Не исках да отмества очите си от мен. И той не го стори. Исках да се пресегна, да сграбча козината му, да го придърпам към мен, но дланите ми лежаха безпомощни, ръцете ми бяха замръзнали край тялото. Вече не можех да си спомня какво представляваше топлината. Едно мигване по-късно и жълтоокия вълк вече го нямаше. Другите от глутницата се скупчваха над мен, задушаваха ме. Нямаше слънце, нямаше светлина. Умирах. Не можех да си спомня как изглеждаше небето. Сам Тогава видях очите й. Будни. Живи. Момичето гледаше право в мен, задържайки погледа ми, излъчвайки някаква ужасяваща откровеност. Отстъпих назад, присвих се, започнах да треперя отново. Но този път това не бе резултат от гнева. Очите й, загледани в моите очи. Кръвта й, стичаща се по лицето ми. Раздирах се отвътре и отвън. Нейният живот. Моят живот. Глутницата предпазливо се отдалечи от мен. В гърлата им се надигна ръмжене, защото в този миг вече не бях един от тях, а те бяха готови да защитят плячката си. Помислих си, че това е най-красивото момиче, което бях виждал - мъничък, лежащ в снега окървавен ангел, който те се канеха да разкъсат. Видях я. Видях я по начин, по който никога не бях виждал никого и нищо преди това. И ги спрях. Маги Стийвотър завършва история в Мери Вашингтон Колидж, но се посвещава на литературата. Постига феноменален успех с трилогията си „Тръпка”, „Копнеж”, „Завинаги”, по която продуцентите на „Властелинът на пръстените” вече правят мащабна филмова продукция. Живее във Вирджиния заедно с очарователно праволинейния си съпруг, двете им малки деца, две невротични кучета и една криминално проявена котка.
1 ... 111 112 113 114 115 116 117 118 119 ... 131
Перейти на страницу:

Бронкото подскочи рязко и един удар на сърцето ми по-късно видях как някаква сърна се претърколи по предния капак и се блъсна в прозореца, а оформилата се пукнатина по цялата му дължина бързо се разпростря в зловеща паяжина, след което хиляди остри късчета полетяха във въздуха край нас. Натиснах спирачката, но нищо не се случи. Нямаше дори бегъл намек, че колата възнамерява да забави ход.

Завий, извика ми Сам, а може би само така ми се стори, но когато завъртях волана, бронкото продължи да се движи по права линия и да се пързаля, пързаля, пързаля по заледения път. В главата ми отекна гласът на баща ми да обяснява, че когато колата поднесе, трябва да завъртиш волана в противоположната посока, но вече беше прекалено късно за каквото и да било.

Чух остър звук, който най-вероятно обозначаваше разтрошаването на кости, и няколко секунди по-късно бях застинала, вкопчила ръце във волана, върху колата имаше мъртва сърна, купето беше пълно със стъкла, предницата беше огъната край някакво дърво, по ръцете ми имаше кръв от порязванията, треперех, лицето на Сам бе замръзнало в изражение, което казваше мамка му по-ясно от всичките думи на света, а аз бавно започнах да осъзнавам, че бронкото не се движи, а през разбитото стъкло нахлува леден въздух.

Завъртях ключа, но двигателят отказа да запали.

— Ще се обадя на 911 — казах. — Те ще се погрижат за нас. Устните на Сам се извиха в безкрайно тъжна усмивка и той ми кимна, сякаш това наистина щеше да помогне. Набрах номера и съобщих за инцидента, говорейки бързо и опитвайки се да преценя къде точно се намираме. После свалих палтото си внимателно, за да не прокарам ръкавите през наранените си ръце, и завих Сам. Той седеше тихо и неподвижно, докато взех покривалото на задната седалка и го метнах върху него, след което се приведох и го прегърнах здраво в отчаян опит да му предам частица от топлината на тялото си.

— Моля те, обади се на Бек — промълви той и аз го сторих. Включих телефона на високоговорител и го оставих върху таблото.

Бек вдигна веднага:

— Грейс?

— Бек — обади се Сам. — Аз съм.

След кратка пауза Бек произнесе внимателно:

— Сам, аз…

— Нямаме време — прекъсна го Сам. — Блъснахме някаква сърна. Предното стъкло е разбито.

— Божичко! Къде сте? Двигателят работи ли?

— Твърде далеч. И не, не работи. Обадихме се на 911. — Сам даде на Бек известно време, за да осъзнае какво му казва, след което продължи. — Съжалявам, че не дойдох. Има някои неща, които трябва да ти кажа…

— Не, първо ти ме чуй, Сам. За онези хлапета. Трябва да знаеш, че ги вербувах. Те знаеха. Знаеха през цялото време. Не съм сторил нищо против волята им. За разлика от това, което направих с теб. Наистина съжалявам, Сам. Дори за миг не съм спрял да съжалявам.

Думите му бяха безсмислени за мен, но очевидно не и за Сам. Очите му блестяха.

— Аз не съжалявам. Обичам те, Бек.

— Аз също те обичам, Сам. Ти си най-добрият сред нас и нищо не може да промени този факт.

Сам потрепери. Студът вече започваше да му влияе.

— Трябва да затварям. Нямам много време.

— Сбогом, Сам.

— Чао, Бек.

Сам ми кимна и аз натиснах бутона за прекъсване на връзката.

Той остана неподвижен за няколко секунди, после отново се разтрепери. Измъкна ръце изпод импровизираните си завивки и силно ме прегърна, заравяйки лице в косата ми.

— Не си отивай, Сам — промълвих безпомощно.

Той взе лицето ми в ръце и ме погледна в очите. Бяха жълти, тъжни, вълчи, мои.

— Те винаги остават същите. Помни това, когато ме гледаш. Помни, че това съм аз. Моля те.

Не си отивай.

Сам ме пусна, разпери ръце, сграбчи таблото с едната, а с другата се вкопчи в седалката си. Сведе глава и аз наблюдавах треперещите му рамене, мълчаливата агония на трансформацията, увенчана с тихия ужасяващ стон, в който той изгуби себе си.

Петдесет и трета глава: Сам

1 °С

пропадайки в бездната

протягам се към теб

изгубвам себе си и тази крехка любов

в студа, сковаващ всичко

моят начин

да кажа

сбогом

1 ... 111 112 113 114 115 116 117 118 119 ... 131
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)