Древни брегове [bg]
- Автор: Макдевит Джек
- Серия: Древни брегове #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Древни брегове [bg]». Краткое содержание книги:
Собственикът Том Ласкер прави онова, което всеки друг фермер на Земята би направил на негово място: изкопава го.
Само че му се налага доста да покопае, защото нещото е част от голяма платноходка, окомплектована както си му е редът: с мачти, платна и дори кабина с микровълнова печка и душ.
Яхтата се оказва изработена от материал, подобен на фибростъкло, при това с абсолютно невъзможен пореден номер в периодичната таблица на елементите. Никой няма представа какво прави тук тази лодка дълбоко под чернозема на прерията… и на две хиляди мили от най-близкия океан.
Вярно че нивата на Том Ласкер е била някога бряг на голямо вътрешно море, но това е било преди хилядолетия.
И не няколко, а десет хилядолетия…
— Не бих казал, че едва сега чуваме за тези проблеми — отговори председателят. — Според мен те в по-голяма степен са резултат на страха, отколкото на някакъв осезаем ефект, свързан с откритието на хребета Джонсън. Но… ние сме готови да помогнем. — Да, Фльори му харесваше, защото създаваше впечатление на свестен мъж. — Според нас трябва да се учреди консултативен съвет, който да се изказва по всички предложения, свързани с използването на технологии или информация от Ротондата. И ние сме напълно готови да участваме в дискусии по учредяването на подобен съвет.
Думите му доставиха удоволствие на Фльори.
— И на нас ни мина през ума тази мисъл, председателю. Но истината е, че не можем да бъдем сигурни дали това ще сработи.
— А защо не, ако мога да попитам? — Племенният съвет бе очаквал упражняването на известен натиск, но те бяха сметнали, че предложението им не е лишено от достойнства и дори е напълно разумно.
— Хората вече загубиха доверие в правителствата — въздъхна Фльори. — Не вярват, че са честни или компетентни. Излишно е да дискутираме дали подобна преценка е основателна или не. — По устните му се плъзна лека усмивка. — Истината е, че докато Ротондата съществува, хората ще се плашат. Те няма да повярват, че някакъв комитет може да бъде достатъчна гаранция. Честно казано и ние се съмняваме. Не и в дългосрочен план. Истината е една: ако хората не вярват, че ще помогне, значи няма да помогне.
Уокър усети в стаята да полъхва студ.
— Какво точно искате да ми кажете?
— Бих искал да го кажа неофициално.
— Добре.
Фльори стана и затвори вратата на кабинета.
— Артефактът трябва да изчезне. Трябва да бъде унищожен. Предлагаме да го купим от вас. Става дума за значителна сума, чувствително повече, отколкото бихте получили от групата на Уелс. След което ще има инцидент.
Председателят кимна.
— Няма да остане нищо?
— Нищо.
— И как предлагате да стане това?
Но Фльори не знаеше.
— Не е по моята част — призна той. — Най-вероятно ще я взривят; и ще бъде съобщено, че е станало в резултат на вътрешна нестабилност или неоткрито устройство за самоунищожение. Хората, които ще го направят, имат богато въображение. — Не криеше, че идеята не му доставя удоволствие. — Ще получите добра цена. Повече от добра.
Председателят дълго време не помръдна. Когато накрая проговори, гласът му беше суров:
— Някои от нашите хора възнамеряват да се преместят там.
— Моля?
— Даден ни е втори шанс, господин Фльори. Шанс да си спомним какви сме били. Това няма нищо общо с помощта на правителството. Нито с резерватите. Нито дори с този така натъпкан с хора свят, че вече не може да се диша. Не, ние ще запазим Едем. И ще установим контрол над точките за достъп до него.
— Не можете да направите това.
— Господин Фльори, по-скоро не можем да постъпим иначе.
Най-привлекателният във финансово отношение сегмент на телевизионната империя на Стария Бил беше сутрешното шоу, официално наричано „Проект 40“, а неофициално — „Късна закуска с Иисус“. Горе-долу по времето, когато председателят Уокър разговаряше с представителя на президента, Бил седеше в студиото на „Проект 40“ и записваше шоуто си. Беше обграден с Доброволци, както официално наричаха всички присъединили се към него, за да служат на Бога.
Формата на предаването бе събеседване или разговор, но нямаше нищо за отбелязване в разговорите, въртящи се около изгонването на Бог от училищата или изтъкването на обезпокоителните прилики между показваното по телевизията насилие и древноримските гладиаторски игри. Някъде по средата на шоуто специалната гостенка на Бил, писателка, потресла света с изповедта си на закоравяла алкохоличка и неудържима развратница — и спасила се чудотворно от тази зла съдба, — описваше случай, при който двайсет и тригодишният й син се бе възползвал от временното й състояние на опиянение, за да я убеди да приподпише молба за заем за нова кола. Няколко седмици по-късно синът й естествено обявил, че не е в състояние да изплаща погасяващите вноски.
Бил по правило се прехласваше от подобни истории. Почитателите му обожаваха да наблюдават реакциите му по време на разкази, илюстриращи човешката слабост или глупост. Беше известен с това, че удря с юмрук по масата, губи дар слово от възмущение, понякога затваря очи със сила или просто седи и по бузите му се стичат сълзи. Винаги, когато наближеше кулминацията в разказа, режисьорът послушно превключваше на едър план върху лицето му.