Операция „Червена буря“ [bg]

— Положително. Проблемът е, че не можем да сме сигурни дали наистина се обаждате вие. — Офицерът на другия край на линията държеше в ръка телекс, който потвърждаваше, че някой си първи лейтенант Майкъл Д. Едуардс, ВВС, наистина е бил метеорологичен офицер на 57-ма ескадрила, но руснаците може би също се бяха снабдили с тази информация, преди да нападнат базата.

— Слушай, бе, умнико, аз си седя тук на кота 152 източно от Хафнафьордур, разбираш ли? Наоколо хвърчи руски хеликоптер, а един дяволски голям кораб току-що акостира в пристанището. Много е далеч и не мога да му видя флага, но едва ли кучият син е дошъл тук от Ню Йорк, нали? Руснаците завладяха тази скала, разрушиха Кефлавик и войските им са плъзнали навсякъде.

— Кажете ми нещо повече за кораба.

Едуардс погледна през бинокъла си.

— Черен корпус с бяла надстройка. Големи главни букви на борда. Не мога да ги разчета оттук. Струва ми се, че пише нещо като „Лайнс“. Първата дума започва с „Л“. Прилича на транспортьор на баржи. В момента един влекач изтегля някаква баржа.

— Забелязахте ли руски войници.

Едуардс направи пауза.

— Не, но чух радиосъобщенията на морските пехотинци в Кефлавик, които твърдяха, че врагът ги надвишава по численост и оттогава излязоха от ефира. Виждам много хора на дока, но не мога да определя какви са.

— Добре, ще проверим информацията ви. Засега предлагам да си намерите безопасно място, където да се покриете и да останете извън ефира. Ако искаме да се свържем с вас, ще предаваме на всеки кръгъл час. Ако вие искате да говорите с нас, ние ще бъдем тук. Ясно ли е?

— Прието. Край. — Едуардс изключи захранването. — Това не е за вярване.

— Никой не знае какво по дяволите става, лейтенант — отбеляза Смит. — А и откъде да знаят, след като и ние самите нищо не разбираме?

— Абсолютно вярно! — Лейтенантът прибра радиостанцията в раницата. — Ако тези идиоти слушаха какво им казвам, можеше да ни изпратят няколко изтребители бомбардировачи, които щяха да разбият този кораб до два часа. Божичко, колко е голям. Колко екипировка може да натовари морската пехота на нещо толкова голямо?

— Много — отвърна тихо сержантът.

— Мислите ли, че ще се опитат да докарат още войски?

— Логично е, сър. Едва ли са нападнали Кефлавик с много хора, вероятно не са били повече от един батальон. Тази скала е доста голяма и аз на тяхно място щях да се нуждая от много повече войници, ако исках да я задържа под свой контрол. Разбира се, аз съм само един прост сержант.