Острието на Фондацията

— Наистина става късно, почти не блищука.

Дотогава беше говорил на добър галактически, ала сега думите му започнаха да звучат странно, сякаш сейшелският диалект се прокрадваше през класическото му образование.

— Блищука ли, Ес Кю?

— Вече е почти нощ.

Тривайз кимна.

— Много съм невнимателен. А в добавка съм и гладен. Бихте ли се присъединили към нас за вечеря, Ес Кю, разбира се — на наша сметка? Може би тогава ще продължим разговора за Гея.

Квинтесец тежко се изправи. Беше по-висок от двамата мъже от Терминус, но по-възрастен и топчест и нямаше вид на здрав човек. Изглеждаше по-уморен отколкото при пристигането им.

Примига насреща им и рече:

— Съвсем забравих за гостоприемството. Вие сте гости от Външните светове и не се полага да ме забавлявате. Елате у дома в университетското градче — недалеч оттук — и ако искате да разговаряме, аз бих могъл да се отпусна много повече, отколкото където и да е другаде. Съжалявам само за това — той придоби малко смутен вид, — че мога да ви предложа доста ограничено меню. Двамата с жена ми сме вегетарианци и ако вие ядете месо, трябва да ви изкажа своите извинения и съжаление.

— Джей Пи и аз с лекота ще забравим месоядните си натури — усмихна се Тривайз — за една вечер. Надявам се, че разговорът с вас напълно ще компенсира тази липса.

— Мога да ви обещая интересно меню, независимо какъв ще е разговорът — рече Квинтесец, — стига вкусовете ви да не отхвърлят нашите сейшелски подправки. Двамата с жена ми сме направили изключително проучване в тая област.

— С нетърпение ще очаквам всичко екзотично, което подберете, Ес Кю — заяви хладнокръвно Тривайз, макар че Пелорат явно започна леко да нервничи при очертаващата се перспектива.

Квинтесец ги поведе. Тримата излязоха от стаята и тръгнаха по един сякаш безкраен коридор. Сейшелецът току поздравяваше студенти и колеги, но не правеше никакъв опит да представи своите компаньони. Тривайз с притеснение осъзна, че другите любопитно оглеждат пояса му, който се случи да е от сивите. Убитите цветове очевидно не бяха нещо de rigeur9 за тукашното облекло.

Накрая минаха през една врата и се озоваха на открито. Наистина се беше стъмнило и позахладняло; в далечината се издигаха дървета, а тревата от двете страни на алеята бе доста избуяла.

Пелорат рязко спря — с гръб към светлината, идеща откъм сградата, от която току-що бяха излезли и погледна право нагоре.

— Прекрасно! — въздъхна той. — Един от нашите най-добри поети има прочут стих за това „високо сейшелско небе, нашарено със светлинки“.

Тривайз му хвърли одобрителен поглед и каза с тих глас:

— Ние сме от Терминус, Ес Кю, и моят приятел не е виждал други небеса. На Терминус съзерцаваме само тънката неясна мъглица на Галактиката и няколко едва забележими звезди. Ако бяхте живели под нашето небе, щяхте да харесвате своето дваж повече.