Острието на Фондацията
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Острието на Фондацията». Краткое содержание книги:
Квинтесец тържествено изрече:
— Уверявам ви, напълно го оценяваме. Въпросът не е в това, че сме в една неособено претъпкана област на Галактиката, а че звездите са разпределени забележително равномерно. Не мисля, че другаде в Галактиката ще намерите толкова правилно разпределени звезди от първа величина. И все пак те не са прекалено много. Виждал съм небесата на светове, които са във вътрешността на кълбовиден куп, там те наистина са прекалено много и прекалено ярки. Това разваля тъмнината на нощното небе и значително намалява великолепието му.
— Напълно съм съгласен — кимна Тривайз.
— Чудя се — каза Квинтесец — дали сега виждате този почти правилен петоъгълник от еднакво ярки слънца. Наричаме ги Петте сестри. В тази посока, точно над линията на дърветата. Открихте ли го?
— Разбира се — отвърна Тривайз. — Много е привлекателен.
— Да — каза Квинтесец. — Смята се, че той символизира успеха в любовта и няма любовно писмо, което да не завършва с петоъгълник от точки. Всяка от петте звезди означава различен стадий в процеса на правене на любов и има прочути поеми, които се надпреварват да опишат отделните етапи колкото е възможно по-еротично. Като по-млад аз самият се опитвах да стихоплетствам на тая тема и не можех да си представя, че ще настъпи време да съм толкоз безразличен към Петте сестри, макар — предполагам — туй е обща съдба на всички човеци. Виждате ли онази мъждукаща звездичка в центъра на Петте сестри?
— Да.
— Смята се — рече Квинтесец, — че тя олицетворява несподелената любов. Има една легенда, според която някога е била ярка като останалите, но е помрачняла от мъка — и той бързо тръгна напред.
54
Вечерята, Тривайз трябваше да го признае, бе възхитителна. Стори му се безкрайно разнообразна, а гарнитурите и подправките бяха леки, но ефектни.
— Всички тези зеленчуци — подхвана той, — дето между другото е истинско удоволствие да ги ядеш, са част от галактическата храна, нали, Ес Кю?
— Да, разбира се.
— Предполагам обаче, че тук има и ендемитни форми на живот.
— Разбира се. Сейшел е бил кислороден свят, още когато са пристигнали първите заселници, така че на него е трябвало да има живот. Можете да бъдете сигурни, че сме запазили някои от ендемитните форми. Имаме доста просторни естествени паркове, в които се е съхранила и флората, и фауната на някогашния Сейшел.
Пелорат тъжно каза:
— В това сте по-напред от нас, Ес Кю. Когато хората са дошли на Терминус, там са съществували много малко сухоземни видове и се боя, че дълго време не са били полагани специални усилия, за да се запази морският живот, който е произвеждал кислорода, направил планетата обитаема. Сега Терминус има екология, която по естеството си е чисто галактическа.
— Сейшел — промълви Квинтесец с престорено скромна усмивка — има дълги и непрекъсвани традиции в осъзнаването на ценността на живота.
Тривайз избра точно този момент да напомни:
— Когато излязохме от вашия кабинет, Ес Кю, струва ми се, че възнамерявахте както да ни нагостите, така и да ни разкажете за Гея.
Съпругата на Квинтесец, жена дружелюбно настроена, пълничка и тъмнокоса, която почти не бе продумала по време на яденето, го погледна изумена, стана и излезе от стаята, без да каже нито дума.
— Опасявам се — смутено обясни Квинтесец, — че жена ми е доста консервативна и се е почувствала малко неловко при споменаването на… този свят. Моля да я извините. Но защо питате за това?
— Струва ми се, че е важно за работата на Джей Пи.
— Но защо питате мен? Ние говорихме за Земята, роботите, основаването на Сейшел. Какво общо с това, дето го говорихме, има… онова, за което питате?
— Може би нищо, но около него се натрупват твърде много странни обстоятелства. Защо на жена ви ще й става неудобно при споменаването на Гея? Защо вие самият се чувствате неловко? Някои говорят за нея достатъчно свободно… Дори точно днес ни обясниха, че Гея е самата Земя и че тя е изчезнала в хиперпространството поради злото, извършено от хората.
По лицето на Квинтесец премина вълна от болка.
— Кой ви наговори тези дивотии?
— Един човек, когото срещнах в университета.
— Това е чисто и просто суеверие.
— Значи не е съставна част от централната догма на вашите легенди за Земята?
— Не, разбира се, че не. Само приказка, която се разпространява между обикновените и необразовани люде.
— Сигурен ли сте? — студено попита Тривайз.
Квинтесец се облегна назад и се загледа в остатъците от храната пред себе си.
— Елате във всекидневната — рече след малко той. — Жена ми няма да позволи масата да се вдигне и разтреби, докато сме тук и говорим… за това.