![Колекционерите [The Collectors - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/3/8/kolekcionerite-the-collectors-bg-download.jpg)
Колекционерите [The Collectors - bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Клуб „Кемъл“ #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерите [The Collectors - bg]». Краткое содержание книги:
Във Вашингтон умират високопоставени политици. При неясни обстоятелства умира и началник на отдел в Библиотеката на Конгреса, където работи Кейлъб Шоу, един от членовете на клуб „Кемъл“. В този таен клуб членуват четирима чудаци, които се занимават с конспиративни теории и следят какво върши правителството. След загадъчната смърт на шефа на Кейлъб те разбират, че са изправени пред прекалено силен и умен противник. Обичайната им находчивост няма да бъде достатъчна в битката с този нов враг.
В същото време енигматичната и безразсъдно смела Анабел Конрой подготвя в Лос Анджелис голям удар срещу един от най-безмилостните хазартни босове в страната. Когато по каприз на съдбата пътищата на Анабел и членовете на клуб „Кемъл“ се пресичат, четиримата мъже трябва да приемат помощта на жена, която не познават. Но само нейните умения могат да попречат на Роджър Сийгрейвс да добави Кейлъб Шоу и компания към своята колекция.
Малко след като Стоун се прибра след срещата с Мерилин Бихан, на вратата се почука.
— Здравей, Оливър — усмихна се насреща му Анабел.
Без да показва изненада от внезапното й завръщане, Стоун мълчаливо се отдръпна, за да й направи път да влезе, и махна към плетените столове пред камината.
— Как мина пътуването? — любезно попита той.
— Прекъснах го.
— Наистина ли?
— Каза ли на приятелите си, че съм заминала?
— Не.
— Защо?
— Защото знаех, че ще се върнеш.
— Е, сега вече успя да ме ядосаш! — трепна тя. — Нима си въобразяваш, че ме познаваш?
— Явно те познавам, след като отново си тук.
— Признавам, че ти си най-странният гробар, когото съм виждала — изгледа го втренчено тя.
— А си виждала доста, нали?
— Разбрах какво е станало с Рубън.
— Полицията все още не знае, че е на погрешна следа.
— Трябва да го измъкнем от затвора!
— Работим по въпроса, а Рубън се чувства добре. Убеден съм, че няма да има проблеми там. Виждал съм със собствените си очи как просва петима здравеняци по време на кръчмарска свада. Притежава огромна физическа сила, освен това владее всички похвати на юмручния бой. Лично аз винаги съм се възхищавал на такива качества.
— Но все пак си е намерил майстора в къщата на Джонатан — отбеляза Анабел.
— Да, така е.
— Но защо? Защо са ликвидирали Бихан?
— Защото е разбрал как е умрял Джонатан — отвърна Стоун и накратко й предаде разговора си с Мерилин Бихан.
— Значи премахват Бихан и лепват убийството на Рубън, който се оказва на удобното място?
— Вероятно са го засекли да влиза и излиза от къщата, след което са преценили, че таванът е отлично място за стрелба. Със сигурност са знаели, че Бихан винаги кани гостенките си в онази спалня.
— Изправени сме срещу сериозен противник — въздъхна Анабел. — Какво мислиш да правим?
— За начало ще прегледаме записите на охранителните камери в хранилището.
— По пътя насам помислих по въпроса и смятам, че открих начина — кимна младата жена.
— Не съм се съмнявал в това — отвърна Стоун, помълча малко и добави: — През цялото време подозирах, че няма да се справим без теб. Всъщност бях абсолютно сигурен.
— Не ме четкай, ако обичаш. Все още не сме свършили работата.
Замълчаха.
Анабел се извърна към прозореца и тихо промълви:
— Господи, колко спокойно е тук.
— При всичките тези мъртъвци? — вдигна вежди Стоун. — Аз самият се чувствам леко потиснат.
Тя се усмихна и стана.
— Ще се свържа с Кейлъб, за да споделя идеите си.
Стоун също стана, протегна се и изпъшка:
— Страхувам се, че старите ми кокали вече протестират и срещу такива елементарни физически усилия като косенето на трева.
— Вземи аспирин. Ще ти се обадя, след като се настаня.
Стоун я изчака да мине покрай него към вратата и тихо подхвърли:
— Радвам се, че се върна.
Без да дава вид, че го е чула, Анабел се качи в колата си и потегли.
48
Преодолял смайването от направеното откритие, Джери Багър заповяда да му доведат управителя на отсрещния хотел и поиска сведения за всички гости, заемали стаите на двайсет и третия етаж с прозорци към кабинета му. А в Атлантик Сити заповедите на човек като Джери Багър просто се изпълняват, особено когато са предадени от мъжаги с доста заплашителен вид.
Но управителят на хотела — млад и хубав мъж, който гледаше сериозно на работата си и се стремеше да я изпълнява безупречно, не прояви склонност да споделя каквото и да било със собственика на казиното.
— Искам да си наясно с положението — със сдържано раздразнение рече Багър. — Ако не ми дадеш това, което искам, просто ще умреш.
— Заплашвате ли ме? — трепна управителят.
— Не. Заплахата е нещо, което може и да не се случи.
А на това, което току-що ти казах, в нашите кръгове му се вика „сигурна работа“.
Управителят видимо пребледня, но продължи да упорства.
— Става въпрос за поверителна информация, мистър Багър. Не мога да я споделя с вас, защото нашите гости очакват дискретност, която е задължителна за високите стандарти на обслужване…
— Добре, ясно — прекъсна го Багър. — Ще ти предложа лесния вариант. Колко искаш?
— Опитвате се да ме подкупите? — вдигна вежди младежът.
— Най-сетне започваш да включваш.
— Не можете да говорите сериозно за…
— Сто бона.
— Сто хиляди долара?!
Багър се усмихна и очите му пробягаха по лицата на горилите, заели позиция до стената.
— Схватлив младеж, а? — подхвърли той. — Май ще го наема да управлява казиното! Точно така, момче. Личната ти сметка ще набъбне със сто хиляди долара в момента, в който ми позволиш да хвърля едно око на документацията. — Управителят очевидно се замисли, но търпението на Багър се изчерпа. — Ще ти кажа и какво ще стане, ако откажеш. Вместо да те убия, ще си направя труда да ти натроша костите една по една, а после ще ти бръкна в мозъка, за да не можеш да споделиш с никого какво ти се е случило. Ще прекараш остатъка от живота си в дом за инвалиди, където всяка нощ ще се напикаваш, а разни грозотии ще ти дупчат вените. Аз съм разумен човек и не виждам избор в тази ситуация, но въпреки това ще ти дам правото на избор. Имаш пет секунди.