Поулгара — магьосницата
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поулгара — магьосницата». Краткое содержание книги:
— Тя казва истината, Ваша Светлост — увери го Ран Ворду. — Никога не съм предлагал съюз на когото и да било в Арендия и ви давам честната си дума, че нито един от моите легиони не лагерува до вашата южна граница. Този Кадон ви мами. — При тези думи императорът ме изгледа одобрително. — Древния Белгарат ме увери, че дъщеря му през последните седмици е прекосила цяла Арендия да потушава подобни заговори. Може би е най-добре тя сама да ни разкаже за това.
Аз отново описах подробно случилото се във Во Вакюн и Во Астур и разкрих какво съм открила досега във Во Мимбре.
— Всичко това е една огромна измама, господа — завърших разказа си. — Ктучик се опитва да разпали война между Арендия и Толнедра, надявайки се, че Негово Величество ще завладее Арендия, а това би включило и алорните в конфликта. Такава е неговата крайна цел. Арендия е само залог в една много по-голяма игра.
— Ще унищожа този злодей Кадон! — избухна Королин.
— По-добре не го прави, старче — обърна се към него Ран Ворду, — а ми го дай в Толнедра заедно с всичките му подчинени. Остави ме аз да се разправям с тях. — Той се усмихна зловещо. — Рожденият ми ден е съвсем скоро, защо не ми ги пратиш, опаковани като подарък?
— За мен ще бъде изключително удоволствие да изпълня желанието Ви, Ваше Императорско Величество — отвърна Королин. — Аз ще се справя с онези мимбратски рицари, които са участвали в заговора на мурга. Те много болезнено ще почувстват моето недоволство.
— Решително момче! — промърмори Ран Ворду, а после ме погледна. — Как разбрахте за този заговор, лейди Поулгара? Моите източници твърдят, че не сте напускали Долината през последните няколко века.
— Моят Учител ми обърна внимание върху събитията тук, Ваше Величество. Явно е сметнал за необходимо да практикувам повече съвременна политика, за да разширя хоризонта на познанията си.
— Това е много интересно — намеси се баща ми, взирайки се настойчиво в мен. — Щом Учителя ти е поверил тази задача, значи тук ти си главната, която дърпа конците. Какво ще наредиш да правим сега?
— Ще ти го върна някога за това, татко — заканих се аз.
— Искаш да кажеш, че ще се опиташ. Защо не ни предложиш нещо конкретно сега? Тогава ние ще можем да разнищим предложението ти и да ти обясним какво не му е наред.
— Ами нека да помисля — отвърнах и запрехвърлях в главата си варианти за логичното продължение на тази история. — Според мен заговорът на Ктучик ни направи услуга. С една и съща легенда той успя да хване на въдицата си и тримата херцози, предлагайки им съюз с Ран Ворду. След като Астурия, Вакюн и Мимбре са се поддали на заблудата, не можем ли да измислим нещо в отговор, основавайки се на досегашния си опит? Защо просто не прекратим войната и не свикаме мирна конференция. Имам известно влияние над Катандрион и Мангаран. Ако херцог Королин ги покани на разговор, да речем на Арендския панаир, мисля че ще мога да ги убедя да приемат.
— В това има смисъл, Белгарат — подкрепи ме Ран Ворду. — Давате ли си сметка колко ми коства издръжката на петнадесет легиона тук, в гарнизона на Тол Ворду? Те имат задача да действат само в случай, че Арендия предприеме военни действия срещу Толнедра. Мога да намеря къде-къде по-добро приложение на техните сили.
— В предложението на лейди Поулгара има здрав смисъл — съгласи се Мандорин. — Тази безкрайна война взе да изморява всички ни. Само заради едното разнообразие бихме могли да опитаме какво е няколко месеца мир.
— Циник! — обвинително рече баща ми, а после се изправи. — Нека тогава оставим дъщеря ми да извие ръцете на своите познайници и да подготви масата за преговори по време на Големия панаир.
— Да извивам ръце ли?! — възнегодувах аз.
— Не се ли канеше да направиш точно това?
— Ако се наложи, бих го сторила, но изразът е доста груб. Не можем ли да му намерим по-приемливо определение?
— Ти какво би предпочела?
— Ами не знам. Ще помисля и ще ви известя какво съм решила.
— Надявам се да ми простиш, че се изказах така недопустимо.