Поулгара — магьосницата
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поулгара — магьосницата». Краткое содержание книги:
Полетях обратно към границата и кацнах върху един от клоните на вековно дърво, точно когато вечерта се спускаше над земята.
— Това е най-неприятната работа, която някога е трябвало да върша, Ралас — дочух да се оплаква един небръснат младеж на своя приятел, докато минаваха под дървото, на което бях аз.
— Хайде, Гелер, не е чак толкова страшно — отвърна Ралас. — Можехме още да сме при дървосекачите и да ни излизат пришки по ръцете от сечене на столетни дъбове. Всичко, което искат от нас сега, е да ходим до реката и да палим по няколко огньове през нощта.
— Не виждам никакъв смисъл във всичко това.
— Нали ти плащат за тази услуга, Гелер? А това е единственото, което има смисъл за мен. Щом граф Олдон иска да охраняваме северната граница на неговото имение, аз с радост ще му служа.
— Ще загазим, ако ни пипнат да носим тези униформи — заплаши го Гелер, почуквайки с юмрук по предницата на бронята си.
— Няма как да ни хванат. Ако се загледаш по-внимателно в дрехата си, ще видиш, че на нея са избродирани кръстовете на графския герб, а не императорските. Само някой идиот би ни взел за истински легионери.
Шестнадесета глава
Когато се върнах в двореца на Во Мимбре, барон Мандорин беше още в тронната зала. Пресякох богато украсеното помещение с решително изражение. Точно сега нямах никакво време и желание за излишни любезности.
— Трябва да поговорим, чичо — заявих твърдо. — Сега!
Той беше сепнат от внезапното ми нахлуване и безочливото държание. Придадохме си вид, че спокойно и безцелно се разхождаме из тронната зала, но всъщност избрахме най-краткия път към вратата и не след дълго се озовахме в коридора.
— Убеден съм, че въпросът, който трябва да обсъдим, не търпи отлагане — мрачно рече той.
— Тук не е подходящо да говорим, чичо — прекъснах го аз. — Изчакай, докато се уверим, че сме сами.
Той ме разбра без повече обяснения. Тръгнахме към покоите му, а той затвори и заключи вратата, когато влязохме вътре.
— Та какъв е неотложният въпрос? — попита нетърпеливо.
— Прекарах ужасен следобед отвъд реката, чичо. Къде ли не търсих тези толнедрански легиони, за които тук всички говорят, но никъде не успях да ги открия!
— Те се виждат и от стените на крепостта, лейди Поулгара!
— Грешите, барон Мандорин! Това, което виждате от стените на града, са обикновени работници, дегизирани в легионерски униформи. Натъкнах се на няколко лагера под дърветата, но в тях няма жива душа. Оттатък реката се скитат най-много петдесетина души. През деня те патрулират, така че да ги виждате оттук, а през нощта поддържат огньовете. Всичко е само за заблуда, Мандорин! Не съществува и помен от внушително военно присъствие, каквото очаквате вие. Кой е граф Олдон?
— Той е член от свитата на Кадон, милейди. Ако съм разбрал правилно, неговото имение е точно от другата страна на реката.
— Това обяснява всичко. Той е превърнал своите дървосекачи и останалите си работници в мнима армия, която има една-единствена задача — да убеди херцог Королин, че оттатък реката лагеруват истински легиони. Всичко обаче е измама. Королин и хората му въпреки това са се хванали на въдицата. Във Во Мимбре става същото, с което се сблъсках във Во Вакюн и Во Астур.
— Ще опозоря този злодей Кадон пред очите на всички — разгорещено възкликна Мандорин — ще докажа, че говоря истината, като му отнема живота!
— Това би доказало само, че по-добре от него въртиш меча. Ще трябва да намерим друго решение. — Замълчах замислено. — Мисля, че е време Королин да поговори лично с Ран Ворду. Това е единственото, което ще го убеди.
— А дали Негово Величество би се съгласил на подобна среща?
— Да, стига да пратим подходящ посредник. Обзалагам се, че баща ми се е притаил някъде наблизо, за да ме надзирава. Ще му предложа да предприеме една разходка до Тол Хонет, за да си укрепи здравето.
— Той неразположен ли се чувства?
— Най-вероятно така ще се почувства, ако не замине, когато му предложа — отвърнах. — Но дори срещата да се състои, това едва ли ще стане тук във Во Мимбре. Не бива да даваме повод противникът да застане нащрек. Мисля, че Тол Ворду е подходящ за целта. Ще се посъветвам с баща си по въпроса. Заговорът, пред който сме изправени, Мандорин, е в ход от месеци, а ще ни трябва още толкова време, за да го разкрием. Една лична среща между Королин и Ран Ворду би ни спестила цялото това време и усилия. Королин ще се върне във Во Мимбре с приготвени ключове от тъмницата.