Поулгара — магьосницата
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поулгара — магьосницата». Краткое содержание книги:
Королин премигна смутено.
— Прости, Благочестиви, но не си спомням да съм пращал да те викат.
— Сигурно сте забравили. Както и да е, сега съм тук, за да Ви придружа до манастира на брега на Аренд, където ще получите просветление свише. Не е ли това достатъчно правдоподобно? По пътя за кратко ще се отбием в Тол Ворду за срещата с Ран Ворду, а после ще продължим към манастира. Там ще поискате съвет от небесата и сетне ще се върнете обратно у дома. — Баща ми намигна към пъстро облечения херцог. — За това поклонение ще трябва да изберете по-скромни и благочестиви дрехи, милорд. Сега, като се върнете в тронната зала, повече се молете и оставете аз да говоря. Ще обясня на придворните, че ако тръгнете с голяма свита, това би било незачитане на обичаите и безбожие, ето защо Чалдин би могъл да се обиди.
— Никога не съм чувал за подобни изисквания — призна Королин.
— Щях да се изненадам много, ако знаехте за тях, Ваша Светлост, защото аз току-що ги измислих. Барон Мандорин и неговата племенница ще пътуват пред нас, а ние двамата ще напуснем Во Мимбре сами, без никакви придружители. Ще се съберем на няколко мили надолу по реката. Мандорин и Полина разполагат с данни, които биха Ви помогнали в преговорите с Ран Ворду.
И тъй като всички аренди обожават интригите, нашият план много допадна на Королин. Той тутакси се впусна да изяснява подробностите с баща ми. Ние двамата с Мандорин ги оставихме да шлифоват всичко до най-дребния детайл и отидохме в обора за конете си.
Двамата пилигрими, напъвайки гърла да пеят благочестиви химни, ни настигнаха по пътя на пет мили след Во Мимбре и четиримата заедно продължихме по брега на реката. Естествено, бяхме следени, но това не ни изненада. Баща ми взе необходимите мерки и преследвачите вече не ни създаваха проблеми. Преспахме под открито небе и пътувахме без почивка на следващия ден, чак докато се здрачи. Баща ми не е от хората, които оставят важните дела на случайността, затова беше скрил в храстите на миля преди манастира една лодка. Оставихме конете на брега и се спуснахме по течението.
Стигнахме отсрещния бряг около полунощ и си запроправяхме път в тъмнината към Тол Ворду. Най-сетне стигнахме внушителната източна порта на града. Посреща ни взвод легионери, които ни придружиха през безлюдните улици до наследствения дом на фамилията Ворду. Императорът ни чакаше в двора. Беше на средна възраст и твърде висок за толнедранец. Направи ми впечатление, че държането му е като на военен.
— Виждам, че пътуването е минало спокойно — обърна се той към баща ми.
Татко присви рамене.
— Нищо особено не се случи — каза той.
— Много добре. Мястото на нашата среща е вече подготвено. Гарантирам, че никой не би могъл да се доближи на такова разстояние до тази стая, та да чуе разговора ни. — Той огледа внимателно Королин и Мандорин. — Кой от тези двама господа е херцог Королин? — попита.
Баща ми представи двамината мимбрати, но умишлено премълча коя съм аз. После всички влязохме вътре и се заизкачвахме по безкрайни стръмни мраморни стъпала, докато стигнахме стаята на върха на кулата. Помещението беше почти голо, обзаведено само с една голяма заседателна маса, столове и множество карти по стените.
— Ще бъда кратък, Ваша Светлост — обърна се към Королин императорът, след като се бяхме разположили около масата. — Аз съм прям човек без умения в дипломатическите игри и извъртания. Древния Белгарат ми разказа за пристигналия при вас човек на име Кадон, който твърдял, че говори от мое име. Това е лъжа. Никога не съм го чувал, а е напълно възможно той въобще да не е толнедранец.
Королин зяпна шокиран срещу него.
— Но легионите Ви лагеруват почти пред стените на Во Мимбре — възрази той.
— Най-добре е да му кажеш всичко, Поул — предложи баща ми.
— Простете ми, Древни — съвсем се обърка Королин, — но откъде лейди Полина би могла да знае нещо за легионите?
— Има ли смисъл да продължаваме тази игра на криеница, Поул? — попита баща ми.
— Мисля, че вече не е необходимо — отвърнах.
— Нека тогава обясним всичко. Херцог Королин, имам честта да Ви представя дъщеря си Поулгара.
Королин хвърли към Мандорин обвинителен поглед.
— Барон Мандорин не Ви е лъгал, Ваша Светлост — побързах да защитя приятеля си. — По законите на църквата той наистина е мой чичо. Осинови ме в присъствието на свещеник на Чалдан, преди двамата да пристигнем във Во Мимбре. Имах нужда от прикритие, затова го принудих да постъпи така. Този акт беше от огромно значение, затова не го винете за постъпката му. — Замълчах за миг. — Ще говоря направо, Ваша Светлост. В действителност няма никакви легиони отвъд реката при Во Мимбре. Отидох лично там, за да се уверя, че е така. Граф Олдон, който явно е оплетен в интригите на Кадон, е нагиздил няколко от своите работници в легионерски униформи, за да Ви заблуди.