Поулгара — магьосницата
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поулгара — магьосницата». Краткое содержание книги:
— Каква мирна конференция, скъпа?
— Ами тази, дето я подготвяш, откакто си в Арендия. Хайде, не бъди толкова скромна, Поли. Още от самото начало усетих каква е целта ти и напълно те подкрепям. Войните може и да са много привлекателни за мъжете, но жените се чувстват ужасно, когато всички млади мъже се избиват из горите наоколо. Кажи ми с какво мога да ти бъда от полза.
По мое предложение мирната конференция щеше да се проведе по време на Големия арендски панаир, който се намира на мимбратска територия.
Напуснах Во Астур и се отправих за Во Вакюн. Исках да поговоря с Катандрион още преди да е свикана конференцията.
— Трябва да сме много предпазливи, милорд — казах на васитския си приятел, когато най-сетне останахме насаме. — И в трите херцогства има буйни глави. Едно случайно изпуснато подмятане в неподходящо време може да провали всичките ни усилия. Ще говоря с благородниците и ще се опитам да им набия в главите, че докато някой от арендските херцози има кралски амбиции, Арендия ще остане уязвима за заговорите на мургите. Някой ден Арендия ще има крал, когото всички ще признават и почитат, но за това сега е още рано. Най-доброто, което бихме могли да си пожелаем, е споразумение между теб, Мангаран и Королин, че не ламтите за кралска корона. Не си струва да се избие половината население, за да проумеете това.
— Кой знае защо ми се струва, че в последната ти забележка нещо остана недоизречено, милейди — каза красивият ми приятел.
— Приеми го като приятелски съвет, Твоя Светлост. Нямам намерение да те заплашвам, освен ако самомнението ти не порасне твърде много. Би трябвало да приемаш с дълбоко недоверие думите на всеки, който се наеме да ти предлага някаква несъществуваща корона. Изобщо не се заблуждавам, че мирът ще бъде гарантиран само с една-единствена среща. Ето защо ще предложа да последвате примера на алорните. Алорнските крале периодично се събират на Острова на бурите, за да обсъдят най-належащите общи проблеми. Няма да е зле и тук да става същото.
— Ще направя всичко по силите си тези срещи да се състоят, милейди.
Полетях обратно към Во Астур, за да изтръгна същото обещание от Мангаран и Асрана. Трябва да отбележа, че изкарах няколко месеца, прелитайки от място на място в Арендия. Летенето е много удобен способ, когато си имаш работа с аренди и трябва да уговориш споразуменията помежду им още ПРЕДИ да са се събрали около масата за преговори.
Планът ми за тази първа среща беше прост. Ограничих дискусията до две-три съдбоносни решения. Ако успеех да превърна срещата в ежегодна традиция, по-нататък щеше да има достатъчно време да разширим мирните преговори.
Беше средата на есента, когато всички се събрахме в ярко оцветената кралска шатра, която Королин беше наредил да разпънат в покрайнините на панаира. Всеки от владетелите стана и поздрави участниците в срещата, между които имаше изтъкнати държавници и наблюдатели от Толнедра и алорнските кралства. В ролята си на домакин Королин пръв взе думата. Той официално приветства останалите двама владетели и посланиците на другите страни, без да споменава, че Селмисра отказа да прати свой представител. Следващият половин час той говори ласкави неща по мой адрес. Тази част от неговото изказване ми се стори твърде интересна.
След като Королин изчерпа запаса си от любезности, стана Катандрион и също упражни красноречието си във възхвали към мен. И тази реч много ми хареса. После стана Мангаран и показа, че астурианците също не са забравили да си служат с „високия стил“. Лукавият старец обаче приключи встъпителното си слово доста изненадващо.
— Благородни господа — каза той с хитра усмивка, — тази наша среща върху изстрадалата земя на Арендия има една велика цел — продължителен мир. Зная, че на мнозина това се вижда невероятно, даже нечестиво. Мирът в Арендия е наше общо дело. Фактът, че сме под един покрив цял следобед, без при това да се е проляла нито капка кръв, може да предизвика смут на много места. Нека сторим още нещо, което напълно ще обърне представите на хората за това кое е нормално и кое — не. Знайно е, че херцог Олдоран беше свален от трона и пратен в манастир, за да вие и се мята в безпаметство там до края на дните си. Също така се тръби на ляво и на дясно, че именно аз съм отговорен за неговото детрониране. Признавам открито, че това е така. Но нищо нямаше да се получи, ако в онзи труден миг не ме подкрепяха две — забележете две, а не една — дами. Едната, естествено, беше лейди Поулгара. Вярвам, това не е изненада за никого от присъстващите. Онова, което НЕ Е толкова известно обаче, е фактът, че в нашите действия взе участие и една благородна дама от Во Астур. Нещо повече — аз се осланям постоянно на нейните съвети, откакто поех управлението на херцогство Астурия. Желанието ми да бъда напълно откровен с вас на тази среща ме кара да ви разкрия личността на тази дама, която ръководи държавните дела наравно с мен. Благородни господа, представям ви контеса Асрана — конспираторка, която няма равна на себе си.