Поулгара — магьосницата
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поулгара — магьосницата». Краткое содержание книги:
— Не съм и помислял, че държавните дела могат да се разрешават така бързо, милейди — рече зачудено той. — Всичко тук обикновено се развива с по-спокоен ход.
— Само че сега нямаме никакво време за отлагане, бароне! Авангардът на Королиновата армия напуска Во Мимбре утре заран, а и останалите няма да се бавят дълго. Ако не действаме бързо, няма да можем да повлияем на събитията. Ще Ви помоля да не казвате на никого за нашия разговор! Не ни е необходим друг съучастник. Една тайна, известна ли е на повече от двама души, вече не е тайна. А сега, ако ме извините, ще отида да дам някои напътствия на баща си относно неговото пътуване.
Оставих барон Мандорин с тревожно лице да обмисля чутото от мен и се отправих към моите покои. Затворих плътно вратата след себе си и взех някои предпазни мерки. Все пак в групата на Кадон имаше и гролим! Когато се уверих, че няма опасност, насочих мисълта си: „Татко — призовах го аз, — имам нужда от теб!“
„За човек, който претендира да е толкова самостоятелен, ти твърде често се обръщаш за помощ към мен — не пропусна да отбележи злорадо той.“
„Сега не е време да се заяждаш! Искам да отидеш в Тол Хонет и да разкажеш на Ран Ворду какво става в Арендия. Вярвам, че това ще привлече вниманието му. Искам той да замине за Тол Ворду и да се срещне с херцог Королин, за да му обясни — но много търпеливо! — че няма ни най-малка представа за тези псевдосъюзи. Накарай го да прати официален пратеник при Мандорин, а баронът ще има грижата човекът да стигне до Королин. Държа херцогът да се срещне лично с Ран Ворду още преди края на седмицата, при това НЕ ИСКАМ никой във Во Мимбре да знае за това.“
„Бих могъл и сам да донеса посланието, ако искаш. Има ли още нещо, с което да ти помогна?“
Ето това вече се казваше изненада.
„Би могъл да обмислиш как най-безболезнено да измъкна Королин от Во Мимбре надолу по реката към Тол Ворду, без при това по петите му да се промъкне половината двор — казах. — Тази задача лично мен леко ме затруднява.“
„Ще измисля нещо. Може да съм го казвал и преди, но ти си твърде умела в мътните води на политиката, Поул.“
„Задължена съм, сър, но и вие не сте за изхвърляне.“
„Така е, но аз имам повече опит от теб. Как мислиш, нещата тук скоро ли ще приключат?“
„Близо сме до развръзката, затова не се туткай, а тръгвай още сега!“
На следващата сутрин целият двор се струпа да гледа петдесетина мимбратски рицари, покрити със стомана от глава до пети, които се разхождаха с дрънчене из двора на палата, развявайки щандарти и маждраци. Беше чиста случайност, че дочух името на Мечия култ да се изрича в тълпата. Поразходих се наоколо и не след дълго чух да го повтарят. Оказа се, че всички в двора обсъждат това безумие на алорните. Разбрах, че последователите на Ктучик не си губят времето и разпространяват небивалици навсякъде. Постулатите на култа и така бяха достатъчно несвястни, но слуховете, които дочух тази сутрин, стигаха много по-далеч. Целта им беше ясна — да всеят у хората омраза, страх и недоверие. Братята на Торак се бяха опълчили като един срещу Бога Дракон по време на Войната на боговете. Сега Ктучик правеше всичко, което е по силите му, за да разруши този съюз.
Беше късно следобед на следващия ден; когато мисълта на моя баща проехтя в главата ми. „Радвай се и ликувай, възлюбена дъще — обяви тържествено той, — тъй като аз с недостижимо майсторство успях да свърша задачата, която ти ми възложи.“
„Не можем ли да говорим по-делово, татко? — срязах го аз. — Ран Ворду съгласи ли се на среща с херцога?“
„Естествено, че се съгласи! Някога да съм те подвеждал?“
„Всъщност ти постоянно ме подвеждаш. Носиш ли посланието?“
„Мисля, че е някъде из джобовете ми. А, между другото, когато дам писмото на Королин, аз ще му предложа да направи поклонение.“
„Какво да направи?!“
„Ще го накарам да облече по-скромни дрехи и да отиде в манастира при устието на река Аренд, който е точно срещу Тол Ворду. Херцогът е на крачка от обявяването на война, а арендите винаги се уединяват с молитви за победа, преди да нападнат съседите си. Това е древен и доста чудат обичай на тяхната раса. Поклонението е твърде лично и сакрално действие, затова Королин няма да вземе много хора със себе си — само теб и Мандорин. Стига да успея да го уредя. Едва ли ще е трудно да го прехвърлим през реката в Тол Ворду, щом веднъж стигнем до мястото. Нали точно това искаше?“
„Планът ти е чудесен, татко. Кога пристигаш във Во Мимбре?“