Поулгара — магьосницата
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поулгара — магьосницата». Краткое содержание книги:
Дочуха се слаби ръкопляскания, които постепенно ставаха все по-бурни, докато не преминаха в овации.
— Ще си получиш възмездието за това, Мангаран — просъска Асрана, ставайки на крака.
— Обещаваш ли? — безочливо попита той.
Асрана прие трагическа поза.
— Ето че ужасната ми тайна излезе наяве — обяви тя. — Как ще ми простите оттук нататък? Честна дума, господа, вината не беше моя. Поулгара ме подстрекаваше, тя е виновна за всичко. — Контесата въздъхна театрално. — Но така и така вече съм разкрита, нека да приключваме по-скоро с този въпрос.
Нашата необичайна среща има за цел да възцари мир по земите ни. Това не е ли ужасно? Как ще живеем без врагове оттук нататък? Ние трябва да мразим някого! — Тя замълча, а после внезапно плесна с ръце. — Сетих се, господа! Имам решение на нашия проблем! Вместо да се мразим едни други, нека по-добре всички заедно да се обърнем срещу мургите. Те са толкова отвратителни, а пък арендите са най-прекрасните хора на света! Мургите са безчестни, а арендите са пропити до мозъка на костите си от чувството за чест. Мургите са грубияни и недодялани, а изяществото на арендите е образец за всички раси по света. Нека си стиснем ръцете, благородни господа, и се закълнем в името на драгоценната си чест да мразим до гроб мургите!
Всички започнаха да се смеят неудържимо и да тропат одобрително по масата. Неусетно контеса Асрана беше успяла да ги сложи в малкото си джобче.
— Признавам, че тази прекрасна млада дама много ми се понрави, Ваша Светлост — чух да казва Мандорин на своя херцог. — Тя е просто очарователна!
Случайно хванах погледа на Асрана, докато той изричаше това — нейните очи излъчваха самодоволство. После, без да променя изражението си, тя ми смигна. Явно беше чула забележката на Мандорин и очевидно се чувстваше така, сякаш току-що е извоювала голяма победа.
Същата вечер имаше банкет и барон Мандорин успя да седне до Асрана. Тя го нападна още преди да е успял да се съвземе. Нейната конница бяха изключително остроумните й забележки и удивително задълбочените умозаключения. Дълбоко изрязаното деколте, което едва покриваше изискванията за благоприличие, й служеше като таран. Барон Мандоран едва не падна на колене и не започна да моли за мир.
Двете с контесата бяхме настанени в една стая и аз нетърпеливо я изчаках да се върне там.
— Защо точно Мандорин? — започнах направо от вратата.
— Не те разбирам, Поли!
— Защо хвърли око точно на барон Мандорин? Сред присъстващите има много по-красиви от него, при това той е доста по-възрастен от теб!
— Толкова по-добре — отвърна тя, разресвайки дългата си коса. — С него няма да ми се налага да понасям всички тези телешки погледи и потоците от недодялана поезия. Мандорин е сред най-силните хора в Мимбре, а аз имам определена власт в Астурия. Ти ще отговаряш за развоя на събитията във Вакюн, така че тримата ще трябва да поддържаме връзка. Поне достатъчно дълго, докато мирът се превърне в навик. — После тя проницателно ме изгледа през рамо. — Не ми е приятно да го казвам, Поли, но аз се забавлявам много повече, отколкото ти.
— Мигар правиш това единствено от патриотизъм? — попитах невярващо.
— Наричай го както щеш, но силата и властта дълбоко ме вълнуват. А по всичко личи, че ние тримата ще държим в ръцете си съдбините на нашата бедна Арендия. Не бих могла да си пожелая нещо повече.
— А какво ще кажеш за любовта, Асрана?
Тя сви рамене.
— Какво да кажа? Любовта е за децата, Поулгара. Аз съм надраснала тези неща. Аз харесвам Мандорин. Той е хубав и е безспорно изключително благороден. Годините ще заличат постепенно неговата хубост, а аз ще подроня неговото благородство. Боя се, че ще се наложи да извършим много неблагородни постъпки, но то ще е за благото на Арендия. Ако това означава, че съм патриот, така да бъде. Внимавай в това, което правя, Поли. Бих могла да те науча на някои неща!
На следващата сутрин дори и най-недосетливият аренд в шатрата на Королин схвана, че „нещо става“ между безскрупулната контеса и барон Мандорин. Предполагам, че и това беше част от плана на Асрана. Не ми се вярва дори Се’Недра да е толкова двулична, колкото беше Асрана. До края на деня бедният барон Мандорин изцяло попадна в капана й. Той жадно следеше всяко нейно движение и не пропускаше нито една дума, която се отронваше от устата й. А тя взе доста дейно участие в нашита дискусии.