Поулгара — магьосницата
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поулгара — магьосницата». Краткое содержание книги:
„Утре заран. По пътя ще ми се наложи да поспра, за да се нахраня. Толкова стреснах Ран Ворду, че той съвсем забрави добрите традиции на гостоприемството. Не ми предложи никаква вечеря и сега умирам от глад. Лека нощ, Поул, ще се видим утре!“
Така и стана. Ако някой друг го каже, аз със сигурност ще отрека, но всъщност се чувствам много по-спокойна, когато баща ми се заеме с изпълнението на някоя от моите задачи. Той си има своите слаби страни, но хване ли се веднъж за нещо, е непреклонен и постоянен като приливите.
Следващата сутрин предложих на барон Мандорин да пояздим, просто за да „ни се раздвижи кръвта“. Като се отдалечихме на север от града, ние попаднахме в доста обширна гора, където сварих баща ми да похърква край малко бъбриво поточе. Когато слязохме от конете, той поотвори едното си око.
— Какво ви задържа? — попита. Когато се изправи забелязах, че е облечен в кафяво конопено монашеско расо.
— Това пък какво е? — рекох.
— Това ми е маскировката, Поул — отвърна той. — Ще придружа херцога надолу по реката. — После се обърна към Мандорин. — Много странно — каза, — косата ви още не е побеляла.
Мандорин го погледна неразбиращо.
— Нали си имате вземане-даване с дъщеря ми?
— Ще престанеш ли с тези шегички, татко! — вбесена го прекъснах аз.
— Още не, но за това ще говорим по-късно. Как сте, Мандорин?
— Ами, добре съм, Древни, доста добре.
— Радвам се да го чуя. Доколкото си спомням, зад трона на херцога има малка стаичка, където той обикновено държи официалната си мантия. Върнете се във Во Мимбре и го накарайте да дойде там за малко. Двамата с Поул ще ви чакаме. Най-напред ще поговоря с Королин, а после тръгваме за манастира.
— Ами ако… — започнах аз.
Той мъченически въздъхна с пълното съзнание, че тези негови пози винаги са ме вбесявали.
— За бога, Поул — простена, — предвидил съм всички „ами ако“. Върви спокойно, Мандорин. Поул и аз ще ви чакаме в гардеробната.
Мандорин скочи на коня си, подхвана юздите на Лейди и се отдалечи. Двамата с баща ми се преобразихме и без проблеми стигнахме тайната стаичка близо четвърт час преди баронът на Во Мандор изобщо да е влязъл в града.
— А, ето Ви и Вас, Ваша Светлост — посрещна ги баща ми, когато Мандорин и Королин влязоха при нас. — Чакахме ви. — Той дори не си направи труда да стане.
Баща ми се беше наметнал с монашеската си одежда и херцогът видя само един посивял скитник с лоши обноски да се разполага в неговата лична стая.
— Какво означава всичко това, барон Мандорин? — обърна се остро той към нашия приятел.
— Милорд, имам честта да Ви представя Благословения Белгарат, Първият ученик на бог Алдур, който току-що пристига от Тол Хонет със спешно послание от Негово Императорско Величество Ран Ворду Толнедрански.
— Признавам, че съм поразен! — пророни Королин, покланяйки се дълбоко пред непознатия скитник.
— Здравей, Королин — отвърна баща ми, продължавайки да седи спокойно. — Познавах баща ти много отблизо. — После порови из гънките на туниката си и измъкна оттам навит къс пергамент, запечатан с восъчен печат. — Негово Императорско Величество ме помоли да се отбия при Вас и да Ви дам това. Моля да ми простите тези хитрости, но писмото от Ран Ворду и неговото съдържание трябва да останат тайна.
Само споменаването на думата „тайна“ подпалва огньове в очите на арендите, а Королин не правеше изключение. Той взе писмото, а после ме погледна със съмнение.
— Племенницата ми е запозната със съдържанието, милорд — успокои го Мандорин. — Всъщност тя беше посредникът при предаването на посланието.
— По-късно ще говорим за това — баща ми елегантно подмина факта, че в очите на мимбратите моето единствено занимание би трябвало да са клюките, прическите и домакинството.
Королин прочете императорското послание и очите му се разшириха.
— Да не би да не съм разбрал нещо в този документ? — попита той. — Сигурно ще трябва да го прочета отново, но като че ли в него се казва, че Негово Императорско Величество ме кани да се срещнем.
— Мога да Ви уверя, че точно това е написано — ухили се баща ми, — защото аз му диктувах. Срещата ще се състои в Тол Ворду след три дни и императорът ме помоли да подчертая пред Вас колко важно е тя да се запази в тайна. Заобиколени сме от недоброжелатели, които слухтят и тук, в Мимбре, и оттатък — в Толнедра. Мисля, че е в наш интерес да сме дискретни.
— Много мъдро решение, Древни — съгласи се Королин. — Но как бих могъл да обясня правдоподобно внезапното си заминаване за Толнедра?
— Позволих си да подготвя всичко, Ваша Светлост — каза баща ми, посягайки към монашеското расо. — Аз ще бъда облечен в тази дреха и ще се представям за божи човек. Вие сте пред обявяването на война. И тъй като войната е сериозно решение, то всеки благочестив човек не би предприел такава съдбоносна стъпка без божествено напътствие. Нали точно заради това изпратихте да ме повикат?