История на парите (от пясъчника до киберпространството)
- Автор: Уедърфорд Джак
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «История на парите (от пясъчника до киберпространството)». Краткое содержание книги:
Ако един милиардер изгуби 10% от своето състояние, загубата му възлиза на 100 милиона долара, докато за средния гражданин, който печели 50 000 долара годишно, тази загуба е само 5000 долара. От друга страна обаче, милиардерът няма да усети загубата толкова болезнено, и то не само защото е толкова богат, а защото човек като него не държи парите си в чекмеджето на бюфета, нито дори в чековата си сметка. Милиардерът най-вероятно е вложил цялото си състояние в активи, които ще му донесат още по-големи печалби в условия на инфлация. За служителите на заплата и пенсионерите нещата далеч не стоят така; загубата на 5000 долара представлява за тях сериозен удар върху покупателната им способност и стандарт на живот; тази загуба не може да се компенсира от увеличения инвестиционен дивидент.
Инфлационният данък представлява социално най-несправедливата форма на данъчно облагане, тъй като той засяга най-много бедните слоеве от населението. Инфлацията може справедливо да бъде наречена данък върху бедността. Бедните използват относително повече пари в брой; освен това те най-често живеят от някакъв вид фиксиран доход, например пенсия или социална помощ, а както е известно, тези доходи се актуализират бавно от държавата и никога не догонват ръста на инфлацията. Данъкът върху продажбите — така нареченият ДДС — е друга форма на социално несправедливо данъчно облагане, но поне с него се облагат само парите, които се харчат в действителност. За разлика от него инфлацията засяга абсолютно всички пари, с които представителите на средните класи, и най-вече бедните слоеве от населението, разполагат понастоящем или очакват да получат в бъдеще.
Инфлацията засяга също така и големи сегменти от така наречената сива, или неформална, икономика, както и черния пазар. Наистина държавата няма никакъв ефективен механизъм да обложи с данъци един наркопласьор; единственият начин да сложи ръка на парите му е чрез инфлацията, чрез обезценяване на парите, доколкото целият му бизнес се основава на разплащане в брой. За разлика от легитимната търговска дейност, където голяма част от постъпленията могат да се реинвестират в различна форма, наркопласьорът трудно може да вложи парите си дори в лихвоносещи банкови сметки. Стените на финансовите институции, предназначени да бранят интересите на средната класа, изключват дребния мошеник от кръга на своите клиенти и го оставят на милостта на инфлационните стихии.
Наред с наркотрафика, разширяването на черния пазар и общия упадък на световните валути инфлацията е една от икономическите емблеми на двайсети век. В светлината на казаното по-горе изглежда едва ли не като ирония на съдбата, че увеличаването на инфлацията върви ръка за ръка с разширяването на световния пазар на наркотици.
През втората половина на двайсети век инфлацията предизвиква масово бягство от ликвидните активи — особено от парите в брой. Доколкото тази форма на парите става все по-малко важна за легитимния бизнес, тя запазва ролята си в трафика и търговията с наркотици, както и в други подобни нелегални дейности. В последните десетилетия на двайсети век щатският долар се превръща в предпочитано платежно средство за международните наркотрафиканти от търговците на опиум в Бирма до дилърите на кокаин в Колумбия. Поради незаконността на техните стоки и невъзможността за използване на чекове, кредитни карти и други банкови операции в разплащането пазарът на дрога се основава изцяло на разплащане в брой, главно в щатски долари. Така пазарът на наркотици спомага за източването на милиарди долари в брой от легитимната икономика.
14
Гетото на книжните пари
Бедността в най-голямото зло и най-ужасното престъпление.