Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
— Добре — каза Стрейндж, — с удоволствие ще ви покажа нещо. Може би ще бъде малко недодялано в сравнение с нещата, които вие правите. Много се съмнявам, мистър Норел, че бих могъл да достигна изяществото на вашите изпълнения.
Мистър Норел се поклони.
Стрейндж се огледа два-три пъти из стаята в търсене на нещо, с което да направи магия. Очите му се спряха на едно огледало, окачено в дъното на стаята, където светлината не достигаше. Той остави „Английска магия“ на Джеръми Тот на библиотечната маса така, че отражението й да се вижда добре в огледалото. Няколко секунди се взираше в книгата, без да помръдне. И изведнъж направи любопитен жест: прокара пръсти през косата си, стисна с две ръце тила си и разкърши рамене като човек, който се е схванал. После се усмихна и лицето му придоби крайно доволно изражение.
Това беше странно, защото книгата изглеждаше точно така, както и преди.
Ласелс и Дролайт, които се бяха нагледали — или наслушали — на чудните постижения на мистър Норел, не се впечатлиха от стореното: всъщност то бе дори по-малко от онова, което правеха шарлатаните по панаирите. Ласелс отвори уста — несъмнено да каже нещо унищожително, — но се сепна от учудения възглас на мистър Норел:
— Но… това е забележително! Това е наистина… Скъпи ми мистър Стрейндж! Не бях дори чувал за подобна магия! Не е отбелязана у Сътън-Гроув. Уверявам ви, сър, не е отбелязана у Сътън-Гроув!
Ласелс и Дролайт с недоумение гледаха ту единия, ту другия магьосник. Ласелс се приближи към масата и се втренчи в книгата.
— Може би е малко по-дълга отпреди — отбеляза той.
— Не мисля — отвърна Дролайт.
— Подвързията е от кафява кожа — каза Ласелс. — Преди не беше ли синя?
— Не — отговори Дролайт, — и преди беше кафява.
Мистър Норел се разсмя с глас: мистър Норел, който рядко изобщо се усмихваше, сега им се смееше.
— Не, не, господа! Не се ли досетихте? Не, не сте! О, мистър Стрейндж, не мога да изкажа колко… Но те дори не разбират какво сте направили! Вземете я! — кресна той. — Вземете книгата, мистър Ласелс!
По-озадачен отвсякога, Ласелс протегна ръка към книгата, но напипа само въздух. Книгата лежеше там само като видимост.
— Той размени местата на книгата и на отражението й — обясни мистър Норел. — Истинската книга е там, в огледалото — той отиде до огледалото и надзърна в него с нескрит професионален интерес. — Но как го направихте?
— Как наистина? — промърмори Стрейндж и закрачи из стаята, разглеждайки отражението на книгата върху масата от всички ъгли, подобно на играч на билярд, като примижаваше ту с едното, ту с другото око.
— Можете ли да я върнете? — попита Дролайт.
— За съжаление, не — отговори Стрейндж. — Ако трябва да бъда честен — продължи той след кратко мълчание, — аз имам само бегла представа за това какво съм направил. Смея да предположа, сър, че и с вас е така: човек има чувството, че някъде в главата му свири музика… и просто знае коя ще е следващата нота.
— Наистина забележително — каза мистър Норел.
Може би още по-забележително бе това, че мистър Норел, който цял живот се беше страхувал от появата на съперник, най-после видя магия, направена от друг, и вместо да бъде съсипан от видяното, изпадна във възторг.
Същия следобед мистър Норел и мистър Стрейндж се разделиха много сърдечно, а на другата сутрин се срещнаха отново без знанието на Ласелс и Дролайт. Срещата завърши с предложение от страна на мистър Норел да вземе Стрейндж за свой чирак. Мистър Стрейндж прие.
— Само да не беше се женил — отбеляза мистър Норел с раздразнение. — Не е работа на магьосниците да се женят.
25
ОБУЧЕНИЕТО НА ЕДИН МАГЬОСНИК
Септември — декември 1809 година
В ПЪРВАТА СУТРИН от обучението си Стрейндж бе поканен на ранна закуска на „Хановер Скуеър“. След като двамата магьосници седнаха на масата да закусват, мистър Норел каза:
— Позволих си волността да съставя учебен план за вас за следващите три или четири години.
При споменаването на трите или четирите години Стрейндж погледна събеседника си леко озадачен, но не каза нищо.
— Три-четири години са толкова кратък период — продължи мистър Норел с въздишка, — че колкото и да се старая, не мисля, че ще постигнем много.
Той подаде на Стрейндж дузина листа хартия. На всеки лист имаше по три колонки, изписани със ситния четлив почерк на мистър Норел. В тях подробно се изброяваха различните видове магия49.
Стрейндж ги прегледа и каза, че има да учи повече, отколкото е очаквал.
— Ах, завиждам ви, сър — каза мистър Норел. — Честна дума. Практикуването на магия е изпълнено със смут и разочарования, но изучаването й е трайно удоволствие! Всички велики магьосници на Англия ще ви бъдат другари и съветници. Упоритият труд се възнаграждава с натрупване на знания и най-хубавото е, че в продължение на месеци няма да ви се налага да контактувате с други хора, ако не го желаете!
49
Естествено, конспектът на мистър Норел има за основа класификациите, които се съдържат в „De Generibus Artium Magicarum Anglorum“ на Франсис Сътън-Гроув.