Брак за една година
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брак за една година». Краткое содержание книги:
— И ти не знаеш, че утре заминаваме за Единбург?
Джейн поклати безмълвно глава. Имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне от мъка. Как би могъл да я остави просто така? Миналата нощ, когато й отдаде тялото си и й показа колко много я желае, тя си бе помислила, че това й стига. Ала сега разбра, че ако не й даде доверието си, все едно, че няма нищо.
Той приближи към нея, подобно на диво животно, надушило жертвата си. Не й вярваше просто защото бе жена.
— Не ме докосвай!
Зелените му очи се присвиха.
— Предизвикваш ли ме?
— В своята мъжка самонадеяност ти си въобразяваш, че аз не съм ти равна и не съм достойна за теб. Вие грешите, лорд де Уорън. Аз съм повече от достойна за вас. — Джейн изправи рамене, излезе решително и заслиза по стълбите.
Линкс се взираше в затворената врата и се питаше как успя да провали напълно тази последна нощ с Джейн. Господи, ами ако казваше истината? Ако бе останала през целия ден в Господарската кула, погълната от сина си, отпочивайки си от изминалата страстна нощ? Ако, обзета от сладко покорство, бе решила, да му стане жена?
Линкс се намръщи, осъзнавайки колко грубо се бе държал с нея. В мъжкото си високомерие си въобразяваше, че знае всичко за жените, но може би съвсем не бе така. Излезе на терасата и пое дълбоко от студения нощен въздух. После слезе във вътрешния двор, където се правеха последните приготовления за утрешното отпътуване.
Обзет от черни мисли, лорд де Уорън закрачи към конюшните, за да се види с оръженосците си.
— Тафи, каза ли на Джейн, че заминаваме за Единбург?
— Не, милорд. Тя бе толкова щастлива този следобед, че не ми даде сърце да попаря радостта й и да изтрия усмивката от лицето й. Знаех колко много ще скърби, когато узнае за братята си.
Линкс се извърна към Томас.
— Покажи ми къде затвори братята Лесли.
Двамата слязоха в подземието. Линкс взе факлата от Томас и се втренчи през железните решетки. Въпреки лошата светлина видя, че предизвикателните погледи и решителността напълно бяха изчезнали от лицата на двамата овчари.
— Заради Джейн, ви освобождавам. Не мога да ви спра, ако сте решили да се присъедините към Уилям Уолас, но ви предупреждавам, че аз и воините ми ще го преследваме до край. Обещавам ви, че ще бъде заловен и убит. Ако когато се върна, сте все още тук, ще знам, че сте доказали верността си към Дъмфрис. Изборът е ваш. — Завъртя ключа в ключалката и широко отвори вратата. Подбудите за тази му постъпка бяха напълно егоистични. Това бе жест към Джейн и молба да му прости.
— Джон, аз имам син! Може и да не ти се вярва, но е истина. И аз самият още не мога да повярвам.
— Това са най-добрите новини, които съм получавал от години. Поздравления, Линкс. Надявам се, че ще имаш още. Не познавам съпругата ти. Тя добре ли е?
— Да, Джейн е добре. — Линкс не каза на чичо си, че не е женен. — Кръстихме го на баща ми, Линкълн… Линкълн Робърт де Уорън. — Джон се намръщи. Линкс се досети, че неприятностите навярно са свързани с Робърт Брус. — Посланието ти звучеше доста застрашително. Тръгнах веднага щом го получих, макар че ми се искаше да поостана още малко в Дъмфрис.
— Кралят ми нареди да събера войската. Иска да прекосим ниската част на Шотландия и да стигнем до големия залив при границата. Заповяда ми да смажа бунта още в зародиша му. Иска главата на Уилям Уолас. — Джон се поколеба, очевидно не му се щеше да продължи и Линкс разбра, че нещо го тормози.
— Кажи го, Джон.
— Истинско щастие е, че не остана в Дъмфрис. Кралят изрично нареди ти и Робърт Брус да ръководите операцията. Като доказателство за верността ви.
— Моята вярност към короната се подлага на съмнение? — тихо попита Линкс.
— Верността на Робърт Брус се подлага на съмнение и тъй като вие двамата сте доста близки… Надявам се, че сега слуховете и подозренията ще изчезнат.
— А ако Робърт откаже?
— Неговите английски имения ще бъдат конфискувани.
— Велики Боже! — Линкс присви зелените си очи. — Някой нашепва лъжи в ухото на Едуард. Позволи ми да поговоря с куриера, който си изпратил при краля.
Джон внезапно се смути.
— Фиц-Уорън? — Името увисна в тишината. Пръв заговори Джон. — Фиц пристигна на следващия ден, след като ти потегли за Дъмфрис. Когато докладът ми бе готов, той великодушно ми предложи да бъде мой пратеник. Настигнал е Едуард, преди да напусне Йорк.
— Разбирам — кратко рече Линкс и стисна устни. Нямаше намерение да хвърля недоказани обвинения в лицето на чичо си.
— Ковчежникът Кресингам има голямо влияние в Берик. Както и да е, наредих на Пърси и Клифорд да свикат армиите си, а леката кавалерия на Фиц-Уорън е вече тук. Ако Брус се отзове с хората си, това ще докаже лоялността му към краля, поне засега. — Джон де Уорън разтри уморените си очи. — Линкс, не искам между теб и Фиц-Уорън да има неприятности.